Писмо до теб, Самота!
Здравей, Самота, отново съм аз!
Как си, добре ли я караш?
Аз съм щастлив, намерих си другар. Споделя моите мечти, изслушва ме внимателно и се разхождаме с часове под мъдрото слънце. Казва се Сянка, но аз го наричам "приятелю", защото винаги е до мен. Вечер го изпращам със залеза, изчезва по задачи, но той е верен спътник и знам, че когато се събудя, ще ме чака с чашата кафе. Следва ме навсякъде, неразделни сме. Не се оплаква и не ме разстройва, както ти правеше. Обича ме какъвто съм, дори когато се нараня и накуцвам - той също го прави, за да ме разсмее. Пиша ти за последен път, Самота, тъй като знам, че той няма да си тръгне, дори небето да се изкъпе в пламъци. Сбогом, Самота, благодаря, че ме промени.
С любов от човека, изпил сълзите си
П.С. Не тъгувай! Чух, че те обича Тъмнината :)
© Иван Ценов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това е първият ми опит за проза, радвам се, че ви допада. Благодаря!
-
Благодаря ви! Идеята ми беше макар и тъжна тема, да я представя някак по-оптимистично. А Янче изказа на усмивката наистина играе огромна роля в каузата.
-
... и усмивката накрая
Хареса ми, браво! -
"Хм" беше първата ми реакция. "Познато" втората. Хареса ми, напомни ми за един гадничък период, който обаче ме научи на някои неща
-
Интересно...положително интересно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
