ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО
ПИСМО ОТ БЪДЕЩЕТО
Америка 26.05.2027г.
Здравей, Миче!
Честит празник! Честит ти седемдесети рожден ден и пенсиониране!Желая ти още дълги години живот, за да ползваш пенсията си, ама не само, за да плащаш парното! Дано ти стига и за хляб! Между другото, в България все още ли се яде хляб? Малко ти завиждам, защото сме наборки, но аз съм бизнесменка и все още не мисля за пенсия. Много ми липсваш, Мичке! Не сме се виждали от тая злополучна 1996г. Годината на Олимпийските игри в Атланта, на автоголовете и на супичките. Помниш ли как духахме, Мичке, супичките, помниш ли?Какво стана с това момче, той беше една шестица, или бъркам, май беше деветка? Точно тогава почина леля ми от Америка, лека й пръст. И животът ми се преобърна. Каква мъка! Аз бях единствената й наследничка и се наложи да замина с цялото си домочадие за другия край на света. Ако знаеш само каква бъркотия наследих! Верига от магазини, модна къща, фабрика за платове... Но ние сме жилав народ, Мичке, справихме се. Работим от сутрин до вечер с мъжа ми. Наложи се и децата да ни помагат - миличките. За какво учиха за инженери толкова години, ама орисия? Сега и снахите се включиха в семейния бизнес, след като родиха по едно дете. Внуците са много сладки!Видях ги при изписването веднъж. После ми дадоха техни снимки. Стоят на бюрото ми в офиса. Как бързо са пораснали! От работа нямам време да ги видя пак. Та, по случай седемдесетата ми годишнина се събрахме всички в имението ни. И внуците като се залепиха за мен:
- Бабо, разкажи ни нещо за България!
Деца! Разказах им за годините на мрака, дето по-късно с тебе нарекохме години-дискотеки. Помниш ли ма, Миче,как ни спираха тока!? Помниш ли какво правехме, ма! Цялата ни Родина приличаше на една весела дискотека. - От тебе диска - викаше Пешо, - от мене...-помниш ли, ма? Ей, години! После им разказах за годините на сух режим, когато спираха водата. После за годините, когато освен зимнина затваряхме в бурканите и пари. Това беше времето на последните частни банки и пирамиди. Каква история, какво нещо ни е минало през главите и оцеляхме, Мичке!
Внуците ми много обичат филми на ужасите, затова ме слушаха с нескрит интерес.
Миче, не винете управниците! Не са виновни те. И аз едно време мислех, че в Народното събрание партиите дърпат чергата всеки към себе си и затова приличат на орела, рака и щуката. Истината е друга. Имам приятелка в НАСА, която прави филм за мен - Невероятните способности на човека-българин! Тъй като сама си карам въртолета, през деня работя зад щанда, вечер водя счетоводните сметки в собствения си офис. През нощта рисувам модели за новата колекция есен-зима, сутрин съм във фабриката, да видя как вървят нещата... Не мога, Миче, да се доверя на чужди хора, сама разбираш! Та тя ми каза, че съвсем скоро са били разсекретени някакви документи за извънземни. Оказало се, че те правят експеримент на Земята и честта се падала на нас българите, да не се чудиш защо всеки втори българин е екстрасенс. Ние сме били, според техните изчисления, най-издържливия народ. Та това с тока и водата било само една малка част от тяхната програма. Стиснете зъби, Миче, малко остана!Експериментът е към своя край и ако останете живи, те ще ви се явят и тагава ще сте добре. Дори това с пенсиите е било заложено като точка не знам коя си, буква... алинея... нали разбираш? И аз стискам, ама не зиби, а металокерамика. Те искат да започнат производство на някакви летателни апарати от материята, от която е направен българина т.е. непробиваеми, издържащи на екстремални условия, без ток, без вода, на тъмно - сама разбираш...
Народ, който издържа неограничено време без ток, без вода, без пари, какво повече да искаме от този живот? Стискам ви палци да издържите!
Миче, минал е половината ни живот, времето е пред нас. Като се пенсионирам и аз ще падне един живот, че само си викам... викам...
И виж какво, не се прави на луда крава, пиши ми!
Послепис: Ако имаме живи съученици, поздрави ги!
Твоя Стоянка, вече Сузи.
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Сега като плати парното...другия месец ще й останат пари на Мичето да купи цял плик и марка и...ехей, какво писмо ще изпраска, не е истина. Експериментът е към своя край. Ей, издържахме!!! Дарче, драсни няколко реда на Сузи, щото аз нямам време. К'во прави тази жена? От тая бъркотия дето наследи, няма време милата, лесно ли й е? Май не е много лошо да получиш писмо или наследство?! Кое е по-добре, само се чудя?!
-
Може и това да стане Иди, но първо в комедията. Като те видя ще те прегърна, обещавам и то силно!!! Ице, май е към своя край експериментът. Ще се оправим, ние сме жилав народ.
-
Стана ми тъжно, като прочетох писмото! Остава обаче надеждата, че "експериментът" ще свърши!...
-
Само заради теб ще опитам, въпреки че...Иди надценяваш ме. Имам два опита за роман, но предпочитам късите разкази, а най-силна съм във фейлетоните. Може би, когато се пенсионирам и си купя къща в Ница ще се отдам на драматургията изцяло. Обещавам ти!!!
-
Вили, трябва да ми гледаш, много познаваш!!!
-
Значи е първото! Познах ли?
Или вече не си Светла, а Съни?! -
Елена,благодаря за шестичката!!!Вили, ти много познаваш, браво на теб!!! Ще трябва да ми гледаш!
-
Не можах да разбера какво отговори! Чакам, чакам и нищо! Толкова ли бе нецензурно, че даже с червена точка не става?? Защото другата възможност е ти да си при нея и да няма нужда да и пишеш!
-
При теб и при Ангар все има седянка. А аз се присъединявам все в края.
И коментарите са толкова много! Да знаеш, ако няма коментар от мен, то шестата шестичка е винаги от мен. -
Благодаря ви!!!Вашето мнение е много важно за мен!Ценя мнението на всеки един от вас.Наистина.
-
Може ли да го преименувам на "Шифърът на Светлана"? Невероятно е. Страшно мой тип е ми допада много!
-
Реалистичен разказ за нашите дни, а в бъдещето дано вече не е така! Поздрави!
-
Хем ми стана весело от начина ти на разказване, хем тъжно от историята в разказа. Поздрави, Светле и не спирай да разказваш!!!
-
Писмото е много хубаво,но тъжно!
Напомня на тежката съдба на българина да страда,да гладува и да живее при мизерни условия..
Браво,добро пресъздаване! -
И после казвали, че нямало значение къде живееш! Да, ама не!
Превъзходен разказ!!!
Поздрав и много -
Анета,винаги ми носиш настроение!!!Благодаря ти от цялото си сърце!!!
-
Хубава кореспонденция и много важна информация.
Намерих отговори на много от въпросите вълнували ме досега.
Поздрав и усмивка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
