Пренасяше последната щайга с празни буркани до колата, когато белият плик грациозно и някак преднамерено кацна върху тях. Петко зяпна нагоре с надежда да види подателят на това писмо, чийто получател се беше оказал така ненадейно той самият, но видя само зеленият шубрак на големият кестен пред блока, в който цвърчаха врабци. На балкона на третия етаж му се стори, че мерна някакво движение, но не беше съвсем сигурен.
Петко нагласи внимателно щайгата в багажника – дейност, изпипана в детайли вследствие дългогодишният опит в процедурата свързана с извозването на празните буркани до село към края на лятото, и прибирането им пълни три седмици по-късно. Всичко в живота на Петко бе придобило такава рутина, че той действаше без да се замисля, следвайки машинално собственият си график на живот, създаден с активната намеса на енергичната му съпруга.
Взе писмото и се огледа крадешком, преди да отвори плика. Животът бе научил Петко да бъде много предпазлив, особено когато в ръцете му неочаквано и ...