pureblack (Георги Колев)
100 377
1.09.2010 г., 23:57 ч.

Писмо в бутилка 

  Проза
953 0 5
1 мин за четене

Господи, не издържам вече. Толкова е трудно, толкова мъка... и това безсилие.

Мъжът търкаляше бавно празната бутилка от алкохол.

За Бога, като корабокрушенец съм... толкова сам. Предавам се.

Стисна бутилката с ядно отчаяние и скъса цветния етикет. Смачка го. Разгъна го.

Писмо в бутилка!

Ха - сам се подигра на идеята си. Извади химикалка от джоба си - изсмя се с пълно гърло... простена и зарида. Написа на смачкания етикет: ” НЯМА ЛИ КОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ???”. Няколко минути държа листчето в ръката си, а сълзите му размазваха написаното. Набута писмото в бутилката, завъртя капачката и  я хвърли. Последната му надежда последва бутилката.

Всичко свърши.

- Тате, защо си седнал на ръба? Не те ли е страх, че ще паднеш от там?

Мъжът се стресна.

- Какво правиш на покрива?

- Ами видях те. Виж, искам да ти покажа нещо. Преди малко, докато си стоях на пейката, падна писмо в бутилка - от небето. Бутилката се счупи и ме стресна, но това е писмото. Не мога да прочета какво пише. Ще ми го прочетеш ли? Сигурна съм, че някой ангел има нужда от помощ, защото виж - това са сълзи... Искаш ли да го намерим и да му помогнем? Моля те!

Малкото момиченце протегна ръчица и хвана отчаяната мъжка ръка.

Мъжът стана.

-Тате, плачеш ли? Не се притеснявай, ще го намерим и ще му помогнем, нали?

Бащата вдигна на ръце детето и тръгнаха.

Един Ангел се усмихна и изчезна.

© Георги Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.128389.html" target="_blank"><img src="http://s16.rimg.info/4b8bde0ca4cacb74f306955041430cfc.gif" border="0" /></a>
  • Леле, прекрасно е...Аплодисменти!
  • Впечатлена съм от силата на тази кратка Творба!
    Поздравления!
  • Убий ме, не мога да схвана! Няма ли кой да ми помогне? Когато се видим, ще ми кажеш. Ти пак ли си говорил с Бога?

    собич:ангел
  • ... хвърляйте бутилки от най-високата си мисловна кула - (но винаги на суша)... така рискът до минимум е сведен да ги погълне акула... и винаги ще има пейка, ще има ангел, който ще се усмихне - когато отчаяна мъжка ръка - в тъничка детска ръчица се сгуши...
Предложения
: ??:??