cheshire_cat (Питър Хайнрих)
238 68
28.11.2007 г., 17:48 ч.

писмото 

  Проза » Други
1344 0 8
5 мин за четене

представям си, че им пиша писмо…

и на двамата.

казвам им едно и също…

 

че ги

обичам,

обичам?

(точно така!)

обичам…!

 

че ги

изоставям,

изоставям?

(точно така!)

изоставям…!

 

да си играят в пясъчника на нерешителността, сами,

да слагат йод в стигмите на избора си, сами,

да дишат свободно без мен, сами…

 

и си представям още как се усмихват докато четат писмото…

и двамата,

с едни и същи леко горчиви по крайчето на устните усмивки,

едни и същи…

 

първа стъпка към приемане на истината,

 

бурен смях.

смях, внезапно избуял като бурени в двора на тишината.

смях като бурно море през октомври.

смях,

 

следва втората стъпка,

 

отрицание.

отрицание с ръце, очи и устни.

не е възможно!,

това са глупости!

са репликите, които е позволено да използват според регламента на играта,

 

 

 

 

трета стъпка,

 

приемане,

лампичката в главата изгасва и отново светва.

следва… черен екран…

 

разбира се, представям си, че не им пука особено

или поне си дават вид…

и двамата,

толкова добри актьори…

 

представям си, че ви пиша писмо…

и на двамата.

казвам ви едно и също…

 

че ви

обичам,

обичам?

(точно така!)

обичам…!

 

че се уморих

да тичам към вас, а вие – като миражи да ставате все по-безплътни,

че се уморих

да чакам и очаквам невъзможното,

 

че се примирих

с мисълта за Не-взаимност,

с усещането за вакуум в белите ми дробове, което сякаш ме задушава,

с идеята да продължа да ходя до ъгъла на улицата, защото там може и да ме очаква нещо друго, но всъщност знам, че няма нищо…

 

че се предавам,

предавам?

(точно така!)

предавам!

 

не, не съдя

и не упреквам,

 

защото

в любовта няма виновни,

има наранени.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??