4.11.2020 г., 1:45

Писмото 

  Проза » Разкази
214 1 4
14 мин за четене

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, мила Руми! Винаги успяваш да ме стоплиш и зарадваш с твоята словесна прегръдка! Бъди благословена да пишеш все така вдъхновяващо!
  • Аз си поплаках малко, но това е съвсем нормална реакция, когато човек се е докоснал до истина, която може да му отвори очите. Мария, разказваш изключително впечатляващо и вълнуващо! Сърдечно те поздравявам!
  • Благодаря за хубавите думи, Явор!
  • Изключително въздействащ разказ. Поздрави!
Предложения
: ??:??