Писмото на Снежана
Мой мили Владе,
Пиша ти, но не знам дали ще мога да пусна това писмо...и на какъв адрес да го изпратя?
Как да ти съобщя, че преди две седмици...
Събирам кураж и ще ти кажа...
Но как да ти кажа...
Нямам сила да напиша, че детето...
Детето ни, нашият Мирко...го няма...
Няма го... загубих го...той е звездичка... малка звездичка на небето...
Няма Бог, Владе! Няма! Ако имаше Бог, нямаше да убиват деца...
Сърцето ми кърви, Владе...как да ти обясня...
Имаше бомбардировки в нашия квартал и една бомба е уцелила малката ни къщичка. Майка ти, татко ти и малкият Мирко...те не оцеляха... Владе.
Аз и Слава обикаляхме на пазара, да намерим нещо за ядене и не бяхме там.
Щом се върнахме, не можахме нищо да направим...Закъсняхме...
Бомбата беше пробила покрива, беше страшно...отломки и части от тела...кръв... Много кръв... касапница...
Пищяхме със Слава...припаднала съм, съседите ни откриха. Сърбите, твоите братя, са сбъркали и ни удариха...
Владе, не можах да ги събера...тук ръка, там обувка, някой крак...
Погребахме ги със Слава. Съседите намериха ковчези. Много боли... Болката е неописуема...Стяга гърдите, спира ми дъха и сърцето... Вцепенявам се от мъка...
Мирко... малкото ни момченце...го няма вече. Не мога да го проумея, полудявам..
Не ми останаха сълзи, нито очи, нито глас...
Не ми се живее без детето ни... Детето, моето юначе, което няма да видя повече...Малка звездичка...
Няма за какво да живея... Объркана съм... опустошена...трудно е да го опиша...
Но заради Слава, трябва да се скоравна.
Много ми е мъчно за Мирко...попаднах в черна дупка, няма да мога да изляза оттам...
Толкова е несправедливо да умират деца...
Вече трета година в тази кървава обсада...крием се като мишки, снайперисти по покривите, бомби, заблудени куршуми, глад, студ... Още е февруари, лед е покрил земята. Моят Мирко е скован в студената земя... няма кой да го прегърне и стопли...
Ледено е и сърцето ми...толкова ми е тежко...
Изплаках хиляди сълзи...питам се защо... защо...защо е тази война...
Сега със Слава сме при леля ти Драгана. Тя ни даде подслон. Крием се...когато чуем прелитащите ракети...страшно е...страшно...много страшно. Не можем все още да свикнем с воя на сирените и писъците...тези ужасни писъци...
Слава се свира в мен и затваря очи, трепери като изплашено зайче. И аз треперя, но се преструвам на силна...
Кога ще свърши тази война, Владе?
Кога ще се върнеш при нас?
И как ще живеем след всичко това?
Обичаме те. Пази се. Чакаме те със Слава. Бог да ни пази...
Целувам те...
Твоя Снежана.
15. 02. 1995 г.
Сараево
......................
Измина месец. Писмото стоеше сгънато до другите неизпратени писма в картонената кутия за обувки.
Владе не можа да получи писмото на съпругата си. Беше разкъсан в един окоп до Зворник...
© Tаня Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И аз посетих Сараево и разказите на екскурзовода ме накараха да напиша това.
-
Таня, току-що прочетох Писмото и ти пиша - понякога истината е толкова силна и ...страшна, че трудно се примиряваме, трудно я преглъщаме. Страшен разказ, покъртителен! Бях в Сараево преди години (след войната) - много скрита мъка усетих там. Много неизказани и стаени болки видях.
-
Честито!
Така и не можах да предпочета една от двете ви с Роси. Радвам се и за двете! -
Таня! Още веднъж ти благодаря за този разказ и общочовешките теми, които засягаш! Прекланям се пред силата ти да разкажеш Това.
Искам колкото се може повече хора да прочетат „ Писмото на Снежана”.
Не мога да напиша нищо повече...Всеки ред стяга за гърлото! Думите са излишни... -
Таня, разказа ти е прекрасен! Поздравявам те!
-
Честито, Таня! Този разказ все още ме държи за гърлото...
-
За разказа се радвам, че е оценен от критиката. На мен ми прилошава, нямам сили да го чета повторно, просто скролнах надолу. Знам много добре какво е "Алеята на снайпериста". Два пъти сядах да пиша за Сараево и двата пъти не набрах сили, пръстите сами не искат.
Краишник, престъпнико, гний там където си. Фурна да ти е земята! Върти се и се надявай да не дойдем при теб. Бих те смазал. Аз знам, че на покаяние не си способен. Също като живите ти другарчета - скоро ще са при теб. Всички сте убийци на деца и майки.
Простете! Не пиша поначало такива отзиви, но тук не мога да се сдържа. Всеки който разполага с права да трие нека изтрие коментара, ако сметне за нужно. -
+1, мислех че този ще спечели. Поздравления!
-
Два разказа ще помня до края на дните си - единия е на Иви, а другия е твоя... А и двата са едва на второ място....
-
Таня, браво!
-
Честито, Таня, този разказ скоро няма да ми излезе от главата, толкова дълбоко попи в съзнанието ми, сега пак го прочетох.Още веднъж честито!
-
Едно стъпало под върха също си е признание за майсторство!💞
Честито, Таня, страхотно пишеш!👏 -
Благодаря Руми, че прочете Писмото на Снежана!
Дано да няма войни, а най е жестоко да умират невинни деца... -
Войната опустошава всичко. Много хубаво си го предала, мъка, брат с брата да се убиват и защо за кого! Ще перефразирам една мисъл от Библията по добре ще бъде на този, който причинява това, да си окачи воденичен камък на врата и се хвърли в морето! Няма ненаказано зло затуй е важно как живеем. Поздравления и благодаря за любими.
-
Благодаря Довереница!
Успех и на тебе! -
Написано с ръката на болката... Докосва... Успех!
-
Vanko, благодаря за това, че прочете писмото!
-
Както винаги много хубав разказ Таня.Чудесно си се справила.
-
DPP благодаря ,че прочетохте!
Хубав ден! -
Много човешко и докосващо! Браво!
-
Благодаря, Петър АБВ!
-
Браво! Много истински звучи!
-
Мария, благодаря!
Хубав празник и повече светулки и слънчеви дни!!! -
Моето мнение е, че написаното от теб най-точно отговаря на темата на предизвикателството. Основното е писмото, но в него има жива история, въздействаща с истинността си! 👏
Много ме развълнува, успех и глас!💟 -
Красе, благодаря!
-
"И как ще живеем след всичко това?"... Успех!
-
Миночка, благодаря ,че прочете!
Хубав ден! Поздрави! -
Много скръб и болка, давам глас!
-
Красе, благодаря за "любими" !
Хубав ден! -
Благодаря Галя, че прочете неизпратеното писмо на Снежана.
Дано няма войни и такива съдби... -
Страхотен талант имаш, Таня! Глас от мен и успех! Много е трудно да "убиваш" любимите си герои, но големите автори го правят, защото това е реалистично в конкретната история, защото не винаги доброто побеждава както в приказките, а и човекът и светът са дуалистични. Има разкази, които са отвъд очакванията, думите, оценките и коментарите. Този е един от тях!
-
Историята наистина е много жестока.
Благодаря, Стойчо, че прочете!
Хубав ден! -
Писмото което намери адрес в сърцата ни и много късно дойде като скръбен зов по пътеката на жестоката истина...
Желая ти успех, di_t(T.)! -
Миг, благодаря за "любими,, !
-
Благодаря, Скитница!
-
Много е тъжно... колко ли такива човешки съдби има...
Желая ти, успех! -
Благодаря, Младен Мисана, че прочете писмото !
-
Наистина тъжничко,... но някъде по света се е случило...
И аз давам своя глас... -
Благодаря за отзивите!
-
Нямам какво да добавя...Много е тъжно...
Глас от мен, Ди_т...Успех! -
Успех от сърце! Нищо повече не мога да кажа по тази тема. Твърде голяма е емоционалната ми обвързаност. Тежи. Сараево. Горажде. Сребреница. Тежи. Никога няма да простя на "братята". Никога!
-
Много тъжно
Успех от мен! -
Тежка история... Сараево, обсада цели четири години...
-
!!!... Тук се мълчи... Давам втория си глас за теб!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
