24.01.2019 г., 17:56

 Пиянството на един народ - Увод

597 0 0

Един град, може да е всеки град,с жители с различни съдби. Те не знаят, че съдбата на всеки има връзка с съдбата на другия, макар и не пряко,също и не само косвено. Всеки със свой характер, преживявания и странности, в една малка разкъсвана от противоречия и донякъде свободия държава. Притиснати хора,от обстоятелства, събития, история и география, ако щете. Радостите и мъките на тези хора, често изписани по лицата им, едни отчаяни, други обнадеждени, трети безразлични, но всички опиянени от състояние на имащо-нямащи. За някои пиянството бе власт,за други пари, за повечето чисто алкохолно пиянство. Млади, не толкова и много на възраст, те не осъзнаваха колко са еднакви, в болката, радостта, победите и загубите. Всички искаха да напуснат града,или да останат, или им бе все едно. Напускащите отново се връщаха, като един род мазохисти или мечтатели, всички бяха въвлечени в общия водовъртеж. Малки хорица, с малки мечти и не толкова. Тези хора се  мразеха и харесваха, обединени от едно общо пиянство, пиянството на един народ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...