Един град, може да е всеки град,с жители с различни съдби. Те не знаят, че съдбата на всеки има връзка с съдбата на другия, макар и не пряко,също и не само косвено. Всеки със свой характер, преживявания и странности, в една малка разкъсвана от противоречия и донякъде свободия държава. Притиснати хора,от обстоятелства, събития, история и география, ако щете. Радостите и мъките на тези хора, често изписани по лицата им, едни отчаяни, други обнадеждени, трети безразлични, но всички опиянени от състояние на имащо-нямащи. За някои пиянството бе власт,за други пари, за повечето чисто алкохолно пиянство. Млади, не толкова и много на възраст, те не осъзнаваха колко са еднакви, в болката, радостта, победите и загубите. Всички искаха да напуснат града,или да останат, или им бе все едно. Напускащите отново се връщаха, като един род мазохисти или мечтатели, всички бяха въвлечени в общия водовъртеж. Малки хорица, с малки мечти и не толкова. Тези хора се  мразеха и харесваха, обединени от едно общо пиянство, пиянството на един народ.