Косите ѝ светеха от слънцето. Купи ѝ сладолед и нежно обгърна раменете ѝ, не беше виждал по-голяма красавица. Двамата вървяха по градската алея хванати за ръка. Надя го погледна и тръпки преминаха по тялото й, обичаше го. Антон също я погледна и радостно се усмихна. Родителите на Антон бяха адвокати, майката на Надя детска учителка, баща ѝ техник в компания. Бяха щастливи. Надя пак го погледна и тихо каза:
- Искам да видя света, искам да се запозная с нови хора, приеха ме да уча в Лондон!
Сви го сърцето:
- Добре, ти решаваш! - Тони осъзна колко е смотано всичко.
Всъщност какво искаше от нея, какво искаше от себе си, не и да се заровят в ежедневието, да остареят и нищо, нищо съществено, без да са видели света, живота.
Продължиха да вървят по алеята, но вече не се държаха за ръце.