Никой не знае, че морето плаче. Всички са виждали гнева му, как вълните като стоманени юмруци бият по брега, трошат скали и завличат кораби на дъното. Морето приласкава, морето се гневи, морето изглежда далечно и безразлично. Но само най-старите моряци са чували как по пълнолуние плаче. Разказват за това тихо, след втората бутилка с ром. Никой не им вярва,

- Морето е толкова величествено и огромно. То може да беснее, но няма как да плаче, чули сте някакви китове.

Но моряците знаят, че е било морето. И затова още повече ги е страх.

***

Видях го съвсем случайно. В един мол, който познавах много добре и в който си бях забранил да ходя.

Не го бях виждал от осемнадесет месеца, шест дни и девет часа (кой помни такива неща). Бяхме израснали заедно, бяхме споделяли мечтите си, даже се бяхме опитали да ги реализираме заедно. И тъкмо нещата започваха да се получават, когато един заспал тираджия насмете колата му отзад. Оцеля само той.

- Не знам дали съм жив, каза ми след дългия престой в болницата. - Тялото ми е осакатено, душата ми е мъртва, а сърцето ми остана в оня общ гроб, в който погребахме и тримата. Ще замина, тук всичко ми напомня за случилото се.

Пишеше ми от различни части на света. Мъчеше се да натрупа нови впечатления, за да затрупа старите. Бизнесът вървеше, аз му пращах пари, а и той беше талантлив програмист и заработваше по нещо.

Започна да праща снимки на рисунки. Масло, скочи директно в дълбокото. Бяха добри, но те смазваха. Уж само цветни петна, но след няколко минутно гледане върху теб се изливаше цялата болка на света.

- Не мога да пиша вече, разказваше той. А знаеш, че си играех с думите. Сега те се крият от мен, а идва само болката. Тя сама се излива на платното. Затова започнах с масло, само там има силата да я покажа. Акварелът е прекалено воднист.

***

Един ден ми писа, че идва в столицата.

- Не мога да я понасям, но се налага. За малко, да оправя едни документи. Ще издържа няколко дни.

Веднага организирах среща в Хепито на оня мол. Не беше виждал новата ми приятелка, нямаше го много време. Но тя му беше фен, беше слушала разказите ми за него, беше гледала картините му.

Видяхме се преди осемнадесет месеца, шест дни и осем часа (кой ти брои тези неща). Когато след един час се разделихме, тя беше вече негова приятелка, но за това разбрах след месеци.