Никой не знае, че морето плаче. Всички са виждали гнева му, как вълните като стоманени юмруци бият по брега, трошат скали и завличат кораби на дъното. Морето приласкава, морето се гневи, морето изглежда далечно и безразлично. Но само най-старите моряци са чували как по пълнолуние плаче. Разказват за това тихо, след втората бутилка с ром. Никой не им вярва,
- Морето е толкова величествено и огромно. То може да беснее, но няма как да плаче, чули сте някакви китове.
Но моряците знаят, че е било морето. И затова още повече ги е страх.
***
Видях го съвсем случайно. В един мол, който познавах много добре и в който си бях забранил да ходя.
Не го бях виждал от осемнадесет месеца, шест дни и девет часа (кой помни такива неща). Бяхме израснали заедно, бяхме споделяли мечтите си, даже се бяхме опитали да ги реализираме заедно. И тъкмо нещата започваха да се получават, когато един заспал тираджия насмете колата му отзад. Оцеля само той.
- Не знам дали съм жив, каза ми след дългия престой в болница ...