Плагиат ли?
Викам аз на един, че е плагиат, а той ми се хили насреща, сякаш му беля яйце:
- К,во, маце?... Сбъркала си адреса!
Недоумявам каква котка съм, но най-любезно го питам що преписва чужди творби, а господинът важно, важно засуква мустак, поглажда брада и се репчи, като настъпан петел:
- Туй, все съм си Я! Профили, мадам, акаунти… Чатиш ли?
Абе, аз че чета, чета от време на време, ама тоя да шета из всички сайтове и да пише едно и също и то под различни имена, или е луд, или не му е чиста работата. Какво да правя? Печели се човекът на чужд гръб дребна слава, пък и аз що да си развалям рахатлъка? А и нямам намерение да му бъркам манджите и да го клеветя някъде... Отивам само в магазина, купувам локум и го черпя да му е сладко всичкото, дето е надробил, а той ми се лензи:
- Що не взе с орехи, ма?
А, сега де! Виж го ти него – и претенции има! Че да не съм ги садила или намерила на улицата тия орехи? Брей, интересен народ се навъди напоследък, не ти е работа! Аз какво му думам, той за какво си прави устата… На всичкото отгоре седнал да ме поучава как се пише поезия. Що бе, джанъм? Да не съм нещо некадърна, че да не мога да си излея чувствата на показ? Да си гледа там своя свят, аз ще тъна в моя и всички ще сме си и квит, и сити, ама той – не, та не! Заинатил се като някакво магаре на пътя и ни насам, ни натам. Отгоре на това и напада, и кълве, и плюе. Страдали сме от някаква си слепота, гледали сме върха на носа си само, не сме знаели дори азбуката… Боже, опази! Кога прогледна, кога проходи? Що не му тегля една цветуща, та после да се потупам и аз по гърдите, както той прави, та да видим чии очи гледат повече? Ама не съм такъв човек! Нито суетата ме гони, нито манията за величие. Просто си стоя и гледам сеир кой как се моли и какви свещи пали богу или на силните на деня се надупва, та дано някъде я медалче му дадат, я звездичка му свалят, я слава на челото му лепнат… Какъв живот само имат някои - да им завиди човек!... Е, нека си мътят яйцата и си гледат пилците, а ние и трева ще пасем колкото можем, и сено в калта ще събираме, и на празни ясли ще стоим…
Озъртам се плахо и нямам друг избор – стига съм ходила боса! Ще си обуя скъсаните опинци и дим да ме няма. Ще хвана гората, пък там – я вълците ме яли, я съм ги утрепала всите, та кожата съм им одрала и байрак с нея съм развяла… За друго ставам ли? То, от невежество, може и за да съм плагиат, знае ли човек!? Сега в интернет и вицове, и историйки разни колкото искаш, информация също, а езикът ни е с думи бол, но значението им различно… Ще копна, ще пейсна, ще си сложа именцето отдолу и … Плагиат ли казах? Я стига! Не виждате ли, че съм заспала и навярно съм сънувала нещо, а и с единия крак съм в гроба вече… Та простете ми, ако можете!… Ще ви купя локумче, може и с орехи да е. Нека да ви е сладко!
Рая Вид, 10.02.2016
© Радка Видьова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Възхищавам се на способността ти, Радка, да пишеш с много хумор за всичко - и за смешното, и за...не толкова смешното около нас! Поздрави!
-
Ех Радка, пак ме усмихна. Е този път малко през зъби, но хора всякакви. А всички които си печелят "дребна слава на чужд гръб", "е, нека си мътят яйцата и си гледат пилците". Поздравления!
-
Актуално, хумористично произведение от любим автор в този сайт
-
За съжаление тези с многото никове станаха честа практика. По бай Ганьовски действат. С един от никовете си коментират и оценяват останалите. Зная из сайтовете доста такива, но щом нямат личен морал, не е моя работа да им търся сметка. Публилий Сир го е казал отдавна - "чистата съвест е най-добрата възглавница".
Човекът, който твори трябва да се радва за две неща - че Бог му е дал дарба и че може да бъде четен от други, освен от себе си и от Бог. Който иска повече от това - греши!
Благодаря ти, Рая, че в този твой къс разказ повдигаш важния проблем за плагиатството и неговите най-перверзни форми , граничещи с множественост на личността! -
"Просто си стоя и гледам сеир кой как се моли и какви свещи пали богу или на силните на деня се надупва, та дано някъде я медалче му дадат, я звездичка му свалят, я слава на челото му лепнат… Какъв живот само имат някои - да им завиди човек!..."
Смях през стиснати, проскърцващи зъби... -
Актуален и тревожен проблем, разработен с болка и лек хумор.
Умееш да ни усмихваш, Рая.
Продължавай в този дух! -
"Ама не съм такъв човек! Нито суетата ме гони, нито манията за величие. Просто си стоя и гледам сеир"
Зад хумора този път прозира горчивина...
Препоръка: "Що не му тегля една цветуща,"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
