Възможно ли е да се връщташ там, където си казал, че е лошо. А да искаш отново да приемеш онова, което някога си отричал. Нима това е възможно? Възможно ли е човек до толкова да си противоречи, че да отрича себе си? Та кой би искал да се върне там където е твърдял, че му е лошо. Възможно ли е нещо, което те е наранило да го искаш? Да искаш нещо, което вече е различно? А нормално ли е да ти липсва онова, което те задушаваше? Възможно ли е след толкова болка, да искаш отново? Разбира се, че не - та кой би искал да го боли. Когато си бил на лошо място, няма да го помниш, защото по един или друг начин те е наранило, но ако заедно с тази болка е дошло и прозрението, че зад тази болка се крие нещо по-голямо от нея. Нещо, което вика за помощ безмълвно, но не може да се покаже. Ами - ако това нещо ме е пленило. Ако е завладяло и най- незаинтересованата частица в мен. Тогава? Ако зад всичката болка, страдание, отегчение нещо ти протегне ръка и моли за помощ? Какво става - ако си видял много зад ...