По действителен случай
Тази случка е от паметната 2007г. Мой познат сподели, че в руския /бивш съветски/ културен център, на ул. Шипка в столицата, е направил изложба от свои снимки, правени в Москва. Покани ме да отида да ги видя в удобно за мен време. Той беше добър фотограф, а и исках да видя Москва през неговите очи. Така че приех поканата и още на следващия ден посетих въпросното място. Държа да отбележа една немаловажна подробност. Маниак съм на тема фенери и затова винаги нося със себе си едно специално фенерче, което ми е подарък от много скъпи хора. Може би то за мен е онова, което е била за Аладин вълшебната лампа. Фотоизложбата се помещаваше на партера. Такива бяха и указанията на приятеля ми. Влязох с решителна крачка и прекрачих прага на въпросната зала, която беше отворена. Вътре бе тъмно, но все пак съзрях по стените фотографии. В помещението нямаше никого освен моя милост. Присегнах се към най-близкия ключ за осветление и го щракнах. Но уви - тъмнината не помръдна. Пробвах и с другите ключове. Ситуацията остана инвариантна. Тогава включих фенерчето и с движение обратно на часовниковата стрелка започнах да обхождам залата, осветявайки с мъждукащата светлинка фотос по фотос. Фотосите бяха разкошни - Кремъл, църкви, красиви сгради и невероятни Московски пейзажи. Може би трикът с фенерчето придаваше допълнителна загадъчност на изложбата и дори мислено благодарих на ръководството на културния център, че е изключило осветлението. Така бе направило немалък принос към романтичната и очарователна атмосфера. Но тъкмо когато стана най-хубаво ме стресна отривист женски глас, принадлежащ на служителка от центъра: Что вы делаете? Почти отскочих назад от стената и от поредния фотос, който очите ми опипваха в сумрака. Почувствах се като дребен крадец, хванат на местопрестъплението. Служителката видимо пеленгова смущението ми, а и вече бе видяла фенерчето. За щастие реших, че честността е най-добрата политика и чистосърдечно й признах, че съм дошъл да разгледам изложбата, но без фенерчето това би било невъзможно, защото ток в залата няма. Тя въздъхна облекчено, а после каза, че ще включи шалтера, за да разгледам изложбата. Ала ме помоли изрично на излизане да й се обадя, за да го изключи отново. Така и стана. Помнех добре как по времената на Брежнев полилеите в залите на този център светеха денонощно, а сега пестяха дори от една крушка. За мен в този миг стана пределно ясно, че Русия се е оттеглила окончателно от Балканите. Да живеят базите на САЩ и униформите на НАТО. Спете спокойно деца, дори да сънувате фесове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
