Alastor (Аластор)
101 607
17.12.2018 г., 21:01 ч.

По пътя 

  Проза » Разкази
1501 4 13

 

          Вървеше по пътя всеки ден вече петдесет години. Тридесет години беше директор на завода, а последните двадесет  като пенсионер продължаваше всеки ден да върви по навик до портала на завода и обратно. 
          Спираше до всяко дърво, вадеше от торбата поредния некролог и внимателно го закрепваше с четири кабърчета. После тръгваше бавно към следващото дърво. Когато сърцето му забавеше ритъма си и той забавяше крачка. Не бързаше.
          Днес трябваше да свърши всичко сам, усещаше, че силите го напускат вече, а нямаше на кого да разчита. Синът и снахата от двадесет години бяха в Австралия и последнята картичка която получи беше от бала на внука му. Имаше една съседка, с която се оплакваха от болежките си, но и тя се спомина преди месец.
          Останал съвсем сам, преди седмица поръча некролозите. Сега ги разлепяше по пътя, по който бе вървял цял живот с надеждата, че все някой ще си спомни за него...
          
 

© Аластор Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

По пътя »

6 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Просто съм вманиачен на тема кратки разкази и понякога може би наистина прекалявам.
    А този разказ е по действителен случай. След пенсионирането си просто се срина психически за няколко месеца, ужасно е да разбереш, че уважението което си имал се е дължало единствено на поста който си заемал.
    Благодаря за оценкатал
  • Аластор незнам как съм го пропуснал,щеше да имаш глас и от мен.Хареса ми много,поздрав.
  • Добър разказ, чудя се дали ако беше малко по-дълъг, с някакви примери, няма да звучи по-убедително.
  • Аластор, този път е като затворен кръг от който има само един изход... Силно! Успех!
  • Харесвам "кратка проза", разказът ми хареса! Успех!
  • Благодаря на всички!
  • Кратко и ясно. Поздрав
  • Поздравления! Глас и от мен. Успех!
  • Глас и успех!
  • troia (Катя Иванова) - Успех и на теб! Благодаря.
  • Аластор, отдавна не бях чела толкова тъжен разказ. За съжаление ми звучи много истински.Всеки човек си носи кръста и върви по своя път.
    Успех!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) - Благодаря за съдържателния комантар.
    Живееме в трудни времена и сме свидетели на много тъга и мъка в живота на хората около нас.
    Поздрави!
  • Познавам такива люде! Правят си приживе паметници,мой свако държеше пък дъски и греди за гроба си и като починеше някой негов близък услужваше, но бързаше да си набави нови; и ги държеше на сухо,че да е по-лесно на гробарите...
    Кратък, но поучителен разказ.
    Успех, Аластор!
Предложения
: ??:??