9.11.2021 г., 9:51

По пътя на коприната

839 0 8
1 мин за четене

Обичам вечер, когато се прибирам уморен в тъмни доби, тихичко да се промъкна при теб. Ти по ефирна тюркоазена нощница, разлята на спалнята с голи, беззащитни крачета, а ефирното ти тяло нетърпеливо, стаено в мрака чака моето. Влизам тихо, а То (ефирното ти тяло) радостно се нахвърля върху моето и двете се впускат е в ефирен нежен танц. Проблясва в мрака мека, нежна, бяла светлина - твоята усмивка. Бавно присядам до теб. С трептящи пръстчета ефирно галя прекрасните крачета и се радвам на наредени като бисерна огърлица сладки пръстчета. Нежно минавам по глезена за да продължа по пътя на коприната. Господи, как обожавам да виждам все по-често проблясващата светлина на усмивката ти. Нежно пързалям  длани по бедрата, но не забравям да спирам на енергийните възелчета и като градинар с лек натиск с пръстче (сякаш засаждам семенце на цвете) да отварям пътя на Енергията. В тъмното засияват местенцата, по които са минали моите длани. Обожавам, достигайки до синусоидата на гръбначния ти стълб, да вдишам дълбоко и издишвайки бавно  с дъха си  и с пръстчето, изкачвайки се и слизайки да проправям пътя на Енергията. Достигайки вратлето се обръщам и се наслаждавам в тъмнината на заблестелия, буен възходящ поток на Енергията. Поемам дъх и тръгвам по обратния път по хълмовете и низините на прекрасната ти природа. Галейки ускорявам течението на низходящия енергиен поток. След като съм прокарал магистралата на двата потока, нежно и ефирно се заемам с сладките ямки над бузките (там където растат пеперудените крила на ефирното тяло). Очертавам около ямките хоризонталната осмица - знакът на вселенската безкрайност, а ти сладко се извиваш като доволно коте. Сияние си ти покорило мрака.  Те (ефирните ни тела) унесени в лудия си танц, заформят с енергийните си вихри бялото ефирно, енергийно облаче (нашето превозно средство). Защитени в нашето си кълбо се впускаме в дългото и безкрайно, нежно и сластно пътуване из тайнството на Любовта. Господи, колко си хубава, когато сме Любов... Любов! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дай, Боже, всекиму такава Любов!
  • То "Обичането" от атом парфюм(неин) такива ги сътворява, че после голяма шапка нахлупвам за да не се оправдавам от "нахалството" в очите! Усмих Катя! Благодаря за милият коментар!
  • Тук има поезия в проза и много любов. 💕
  • "Няма нищо по хубаво от лошото време" - ритъма на есеният дъжд е пулсът на необятната ми нежност! Благодаря ви приятели от сърце! Усмиииииииих
  • Фино, чувствено, прекрасно! Браво!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...