14.03.2021 г., 7:57 ч.

По ръба на бръснача 

  Проза » Разкази
447 0 0
34 мин за четене
1.
– Ето, заповядай! Върни я когато ти е удобно, ние си имаме още една-крачна.-каза тя, подавайки му помпата за велосипед.
Той я взе и благодари. Двамата не си размениха повече реплики и бавно се насочиха към пътната врата. Камен щеше да ходи на излет с приятели, като един от тях бе решил да измине обратният път до града с колелото си, но и двамата бяха зарязали всичките си принадлежности в квартирата в София, а се налагаше да се понапомпят гумите. Затова и Камен се беше обадил на съпруга ѝ за да му заеме своята помпа, а той от своя страна позвъни на нея, понеже в събота работеше цял ден, а нейната смяна започваше от седем вечерта.
Ана изпитваше странно неудобство когато бе сама срещу него и я плашеше, че не разбира на какво се дължи то. Камен и Добри дружаха от прогимназията и приятелството им продължи дори след като единият записа висше в Пловдив, а другият-в София. През почивните дни често се виждаха и с други приятели, а откакто Ана и Добри бяха двойка, тя също стана част от компан ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Предложения
: ??:??