По сестрински
Посветено на сестра ми
Помня пристигането на летището в Хавана и горещия, влажен въздух, който ме удари в лицето като от фурна. Въпреки това свикнах много бързо с жегата, влагата и обилните валежи в дъждовния период. Понякога се връщах от училище под поройния дъжд, за който не помага никакъв чадър. И тъй като е горещо, не се настива, просто пристигаш вир вода и се преобличаш. На майка обаче ѝ действаше много шокиращо всеки път като ме видеше мокра с ученическата чанта и пребледняла от умора и глад. Руската гимназия беше много трудна. Намираше се близо до Кинта авенида, в красива сграда на бивш манастир. Беше огромна, с вътрешен двор и открити коридори, защото тропическия климат го позволява. В двора имаше големи фикуси, такива дървета, които нямаха нищо общо с декоративните фикуси в българските домове. Не можеха и трима души да ги обгърнат, с богати корони от лъскави листа, които правеха плътна сянка и от долу пейки по които сядахме в междучасията и закусвахме руски сандвичи с шпроти и кисели краставички. Руснаците си имаха собствено продоволствие и си ядяха в Куба любимите пелмени с гъби, чирузи и пиеха квас. Всички учители бяха руснаци или от другите съветски републики и учениците също, с изключение на малка група българи, една словачка и една полякиня.
Беше ми ужасно трудно, защото реално прескочих един клас като ме записаха, пък и руски език бях учила като чужд език два пъти в седмицата без ентусиазъм. Първата година дори нямах българо-руски речник (от къде да го купим в Хавана) и помня, че се чудех какво е „позвоночник“ (гръбначен стълб) и майка услужливо предположи, че е нещо със звънчета.
По това време в Хавана пристигна сестра ми, която вече следваше медицина. Винаги сме се обичали и разбирали с нея от деца. Разменяхме си дрехите. Все някакви тайни си разказвахме, дори си имахме таен шифър, взет от един криминален роман, за да си пишем тайни от родителите неща докато тя беше в София, а аз в Хавана. Сестра ми винаги беше отличничка, и в училище, и в унивеситета. И подредена, послушна и коректна: с една дума чудесна дъщеря и сестра. Аз бях по-буйна, не особено подредена и не винаги отличничка, а на снимките от онова време се вижда как тя стои прилично изправена до майка и татко, а аз все някакви „шик“ пози заемам, я с вирнат крак, я „скършила снага“.
Сестра ми страдаше много от жегата в Куба и дълго не привикна. Ставаше дори нощем да вземе душ и дори веднъж си беше завряла главата в камерата на хладилника да подиша студен въздух! В Хавана ходеше на курсове по испански и научи много бързо езика, сприятели се с учителката Хортенсита и с някои кубински семейства, които ни канеха на фиести в домовете си.
Поради това, че прескочих един клас имах доста проблеми по математика и се наложи да ходя и след обяд в училището на допълнителни уроци. Сестра ми беше тогава деветнадесет годишна, вече имаше шофьорска книжка и ме возеше с колата до руската гимназия, после седеше по два часа в знойната тропическа жега под някое дърво да ме чака за да ме върне с колата в къщи. В руската гимназия ни даваха да четем направо невъзможно количество книги. Едни дълги списъци с цялата им класическа литература и то на старинен руски, който много ме измъчваше: „Война и мир“, „Петър първи“, „Престъпление и наказание“, „Анна Каренина“... и какво ли не съм чела в оригинал само шестнадесетгодишна. Прекрасни книги, но не за една ваканция все пак.
Най-мразех да чета драми. Веднъж имахме да четем пиесата „Гроза“ (“Буря“) на Островски и после трябваше за домашно да направим съчинение на определена тема по пиесата. Никак, ама никак не ми се четеше и бях объркала коя беше Варвара, коя Катерина.... чела недочела захвърлих пиесата. Сестра ми седна и прочетe „Гроза“ и ми написа анализа, тоест домашното. Дълго и подробно на три-четири страници. Но моят мързел и нежелание за тази пиеса беше толкова голям, че дори да препиша на чисто и с моя почерк домашното ме примързя и го предадох с нейния почерк. Учителката ми след няколко дни отбеляза, че никога не е виждала от мен така красиво написано домашно и без нито една грешка!
Милата ми сестричка, помощница и закрилница... винаги и във всичко ми е помагала. Последната година в гимназията преди матурата тя си беше в България и запомних тази година като една от най-кошмарните в живота ми.
© Люси Петкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти Силве, да, чудесно е да си има човек сестра и да се разбират и обичат!
-
Важното е, че семената от онова време, са покълнали и са дали плодове. Нямам сестра, но тайничко съм си мечтала за една такава.
. Хубав разказ! -
Благодаря ти, Генче, голям подарък от съдбата са сестрите и се радвам, че поне си съживила спомени за скъпата си сестра!
-
Щастлива си, че имаш такава мила и всеотдайна сестра, Люси! И макар, че сте далеко една от друга - знаеш, че къдетои да се намира, тя е готова да откликне на твоя зов в добри или в трудни моменти. Четох просълзена разказа ти, защото си спомних своите щастливи дни с любимата ми по-голяма сестра и отново почувствах болката от ранната й загуба.
-
Благодоря ти Василка. Радвам се, че посети страницата ми🌺
-
Хубаво е да имаш сестра. Аз бях по-малка с 8 год и не се разбирахме като малки, но сега е друго. Има с кого да споделиш радост и болка. Хубаво посвещение. Да ни са живи и здрави!
-
Чудесно написано есе- пълно с интересни описания, хумор, откровеност, но най- важното: отвсякъде лъха безкрайната привързаност и обич между двете сестри. Какъв по-хубав подарък може да получи една сестра за рождения си ден! Браво Люси
-
Благодаря ви за оценкитер Ели и Стойчо! Голямо щестие е, че си имам с тази сестра и за това моето разказче е подарък за рожденния ѝ ден.
-
Сестринска отдаденост!
-
Богат по съдържание разказ-посвещение.
Харесах много.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
