По стъпките на изгрева (3)
Произведение от няколко части към първа част
Начало
Някъде там е заложена смелостта ми, с която слагам ръката си над огъня. Смелостта, с която разказвам собствения си живот, допускам в него. Не се страхувам да показвам какво не е завършено по дома ми и какво се нуждае от замяна. Някъде там... в най-смелите ми мечти соча изгрева на отреденото ми, а то дотолкова развълнувано от тази гледка, ми отвръща само с поглед...
Желанията ми обикалят взаимното, топлото, сигурното. Нещото, което ще ме кара да бързам да се прибера у дома след работа. Да взема цветя по пътя и онези любими бонбони от детството й, които тя ще обожава. Да си мисля кое кътче от града ще я зарадва в приближаващия почивен ден. Къде мога да прибягам за нейното кафе, за да й подаря добро начало. Кога ще играят онази постановка в театъра, след която не успях да събера мислите си. И която все още не споделих с никого...
Не знам, обаче, дали ще държа тази смелост, ако отсрещната страна е готова да направи същото за мен. Ако тази страна е толкова подготвена, че борбите, всъщност, няма да са такива. Ако всичко има само една единствена посока, вибрира на една и съща честота и двете същества са водени от „Време е!“.
Разбираш, че това е непознато за мен, нали...
Така, както са се бояли от моята сериозност... мога ли „да вляза в техните обувки“ и да бъда досущ смелия?!
На везните на тези отношения ще има равновесие. Не си мисли, че страховете ще се спасят от претегляне. Ще ги има така, както в твоята половина – в нейната също. Не очаквай, че тя ще гадае – не постъпвай така с нея. Ако размишляваш за този баланс, ще го постигнеш с искреността на действията на собственото Аз. Аз-ът, който е смел да сподели себе си, когато точно това „начало“ започне да изпитва готовността му...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© А.Д. Всички права запазени
