По стъпките на изгрева (3)
Multi-part work to contents
Начало
Някъде там е заложена смелостта ми, с която слагам ръката си над огъня. Смелостта, с която разказвам собствения си живот, допускам в него. Не се страхувам да показвам какво не е завършено по дома ми и какво се нуждае от замяна. Някъде там... в най-смелите ми мечти соча изгрева на отреденото ми, а то дотолкова развълнувано от тази гледка, ми отвръща само с поглед...
Желанията ми обикалят взаимното, топлото, сигурното. Нещото, което ще ме кара да бързам да се прибера у дома след работа. Да взема цветя по пътя и онези любими бонбони от детството й, които тя ще обожава. Да си мисля кое кътче от града ще я зарадва в приближаващия почивен ден. Къде мога да прибягам за нейното кафе, за да й подаря добро начало. Кога ще играят онази постановка в театъра, след която не успях да събера мислите си. И която все още не споделих с никого...
Не знам, обаче, дали ще държа тази смелост, ако отсрещната страна е готова да направи същото за мен. Ако тази страна е толкова подготвена, че борбите, всъщност, няма да са такива. Ако всичко има само една единствена посока, вибрира на една и съща честота и двете същества са водени от „Време е!“.
Разбираш, че това е непознато за мен, нали...
Така, както са се бояли от моята сериозност... мога ли „да вляза в техните обувки“ и да бъда досущ смелия?!
На везните на тези отношения ще има равновесие. Не си мисли, че страховете ще се спасят от претегляне. Ще ги има така, както в твоята половина – в нейната също. Не очаквай, че тя ще гадае – не постъпвай така с нея. Ако размишляваш за този баланс, ще го постигнеш с искреността на действията на собственото Аз. Аз-ът, който е смел да сподели себе си, когато точно това „начало“ започне да изпитва готовността му...
© А.Д. All rights reserved.
