По света у нас
ПАНАИР
Излизам аз на площадчето, дето е големият сух фонтан – символ на живота днес, и гледам – опъват шатра. Ама бая голяма. От едната страна открита – явно за представление. Може клоуни да играят, може кметът реч да държи, може... Абе, в Бяла Слатина всичко може. Но да не се хваля – подобно всичкоможене ще видите и в Елхово, и в Сандански, и в Генерал Тошево. Навред, гдето на власт е тълпата, начело с кмета си. Не е важно дали е непременно гейберастка – важното е, че основен лозунг там е „Хляб и зрелища!”...
Та, понеже с хляба се вижда позакъсване – откровено се заговори за по-висока цена, на ред са зрелищата...
Една лелка метеше пред трибуната, някакъв дребен шишко седеше на стол и се опитваше да гледа едновременно началнически и умно /почти невъзможен мерак/, типична провинциална секретарка стоеше и се опитваше едновременно да закусва с баничка, да гледа началствено и да контролира работата. Мисия невъзможна – подобни трудно ядат в движение, та камо ли три неща да вършат едновременно...
Попитах:
- Добър ден, какво ще има?
Тя даже не ме погледна /ми как – секретарка е може би на самия кмет, най-малко на някой заместник. И със сигурност рода нечия – тук нероднини във властта не се допускат/, но все пак измъмла, сеейки трохи:
- Панаир ще имаме... – правилното нашенско изговаряне е пАнаир, при членуване е пАнаирЪ, с две ударения...
Ама нали съм си ходеща отрова, че и със самочувствие, питам пак:
- А белослатинчени ще имат ли?
Трябваше да сте там. Почти минута се виждаше как мисълта бавно навлиза в надраменната кухина, как важната госпожица се мъчи да обхване бодливата й същност, как се колебае дали вярно е осмислила /ми кога някой белослатинец се е отнасял без преклонение към мнооого важната й суперсъщност.../, а после – изглежда загря все пак, се обърна и изчезна в големия шестетажен хотел, сега почти успяващ да побере чиновниците от общината...
Центърът беше циганизиран. Барачки, палатки, щандове – и навред свежо бляскащи мургави физономии. Групата на Шаро /по нашенски/, която броди от събор на събор /у нас им викат сборове/, ор пАнаир на пАнаир, беше пуснала временно котва върху белите плочи на центъра. Имаше всичко, що душата на изтормозения човечец от малкия град иска – балони, пуканки, кебапчета и кИфтета, бира, всякакви сладкиши. Никой никъде със сигурност няма документи за качество на стоката, трайност, произход, за здравословното състояние на продавача... Ама – карай... ПАнаир... Пък и българският провинциалист, закален през почти 30 години дИмукрация и пазарно-демократичен полуживот, всичко понася. Особено стомахът му. Какви ли не боклуци му поднасят по магазините... И нищо – още не са измрели хората. Даже се движат...
Снощи май е имало концерт на любимата кметска чалгаджийка. А днес ще се вихри пак пАнаирЪ...
Ще мина от там. Вчера само го зяпнах, днес ще огледам. Има какво да се види, има...
Като в Кунсткамерата...
За неисторици – Петър Първи събирал всякакви издънки на природата /бебе с две глави, джуджета и ъем подобни ненормалности/ в специален музей, наречен Кунсткамера...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
