Почтеният селянин
Имало едно време един грозен и глупав селянин. Жените го избягвали заради външният му вид, а мъжете се присмивали на глупостите, които говорел. Животът му бил ужасен Дочул селянинът, че има стара, но добра магьосница. Помагала на хората. Решил да я посети, за да получи от нея съвет. Понеже бил беден продал най-ценното, което притежавал. Едно слабо и болнаво магаре за което получил един грош.Така стиснал богатството си в ръка, той отишъл при вещицата.
- Знам за какво си дошъл. Мога да ти помогна само за външният вид. Акъл не мога да ти дам, защото това е божа работа. – промърморила тя.
- Беден съм. Имам само един грош. – признал си селянина.
- Ще ти помогна от добро сърце. Ако и ти си добър човек един ден ще ми се отплатиш за услугата. – отговорила му тя.
След това му подала сребърен пръстен. Когато грозният мъж го сложил на ръката си в миг се превърнал в млад и привлекателен.
- Моят съвет към теб е по-често да се усмихваш. Така ще изглеждаш по-дружелюбен и ще печелиш доверие. – казала му на прощаване вещицата.
Прибрал се в къщи селянина. Цяла нощ тренирал пред огледалото как да се усмихва и общува с хората. После доволен легнал и заспал.
На другият ден тръгнал към царският дворец. С това красиво лице вече не заслужавал да живее като бедняк. Дори се размечтал как ще прелъсти царската дъщеря и как един ден ще седне на трона. По пътя откраднал един кон. В дисагите му открил няколко жълтици, които бързо похарчил за скъпи дрехи.
В двореца се представил като странник идващ от далечни земи, притежаващ невероятни знания и умения.
- Велики и могъщи, Кралю! Желая да служа на вас най-покорно и честно. Може би след време ще ми дадете за съпруга вашата дъщеря. Един ден трябва да управлявам аз. – заявил смело селянина, усмихвайки се широко и дружелюбно.
Владетелят бил изумен от речта на непознатия млад мъж. Никой не бил се осмелил да предяви претенции към властта.
„Този е голям глупак. Заслужава единствено тъмница.” – помислил си раздразнен краля.
- И защо мислиш, че ще изпълня желанията ти, почтени младежо? – попитал го той.
- Защото ще кажа на всички, че вие сте убил брат си, за да наследите престола. – заявил още по-усмихнат селянина.
Владетелят подскочил разгневен. Такова безочие не бил очаквал. Придворните в залата започнали да шушукат смутени.
- Това е невероятна лъжа! Всички знаят, че брат ми загина по време на лов. Аз дори не присъствах там.
- Може би е така Кралю, но когато една полуистина се повтори няколко пъти тя се превръща в чиста истина. След време, кой ще ви повярва?
В залата шепота на придворните се превърнал във викове, а стражата се запътила да арестува наглия изнудвач.
- Спрете! – извикал властно кралят. Той осъзнавал, че ако го хвърли в тъмница ще подхрани изречената лъжа и затова решил друго.
- Назначавам те като първи кралски вестоносец! Това е най-престижната длъжност и ти ще я изпълняваш. - подсмихнал се лукаво владетелят. Всъщност в момента я бил измислил, а и вече знаел как ще се спаси от наглия младеж.
Изминали няколко дни и владетелят го извикал при себе си за важна задача.
- Изпращам те в Гората на забравата. Там е царството на феите. Искам да предадеш тази покана на техния принц. Организирам тържество по случай рожденият ден на моята съпруга и искам той да присъства. Това е знак за нашите мирни взаимоотношения.
Зарадвал се селянинът, че такава важна задача е възложена точно на него. Започнал да мечтае как принцът на феите го засипва с почести и подаръци. Как го кани на неговата маса и го запознава с красивата си дъщеря. Изобщо не забелязал презрителната усмивка на своя коварен владетел.
Всичко било лъжа. В Гората на забравата не живеели феи. Хората я избягвали, защото който влезел в нея губел разсъдъка си и забравял всичко.
Селянинът изобщо не се досетил, защото бил глупав и необразован. В ранни зори яхнал най-породистия кон и напуснал двореца. Повече никой не го видял и чул.
Само магьосницата понякога се сещала за него. Надявала се да е щастлив, да има добро семейство и хубав живот. Може би някой ден щял да я посети и да й се отблагодари щедро за пръстена. Предполагала, че е почтен човек.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Катя и тази приказка прочетох с интерес, увличаш читателя, особено мен, падам си по приказките ти. Поздравявам те!
-
Пешо, радвам се, че ти е било интересно.
Дочка, не съм предполагала, че глупаците са толкова вдъхновяващи. Това ми е втората приказка за тях. Благодаря ти.
Ина, и аз като теб предполагам, че са му се случили само "хубави" неща. Мисля, че си ги заслужава. В случая магьосницата е добра чак до наивност, но глупаците успяват, защото попадат на добронамерени хора.Поздрави! -
Може ли такова нещо..стана красив и открадна коня! Тъкмо беше започнал да ми прави добро впречатление най-вероятно си е изгубил и пръстена и си е станал същият като в началото на приказката, но без разсъдък. Дамм, не трябва да се бъркат магьосниците с врачките...да не говорим за психоконсултациите на промоция..
-
"но когато една полуистина се повтори няколко пъти тя се превръща в чиста истина."
Прочетох с интерес... -
Прочетох с интерес,...знаех, че е народен епос за нещо далечно и страшно,затънтено място / кюморлук на турски мисля че е / а дървото го оприличих на брян,.. Но бе интересно четиво и благодаря, Катя
-
Пепи, напълно си права, че глупакът е толкова самоуверен, че не подлежи на контрол. За съжаление често го подценяваме, а неговите възможности да навреди са безкрайни както и глупостта му. Благодаря ти.
-
👏 По оная сентенция за самоуверения глупак и умния съмняващ се! Няма как глупавият да е почтен, защото е толкова самоуверен, че сам си определя моралните закони и не се вслушва и съобразява с другите. Познавам и такива хора.
Необразованият и прост човек може и да е и природно интелигентен, и добър, глупавият си е глупав - ни се води, ни се кара. Акъл не можеш да му налееш, затова пък винаги можеш да го пуснеш по пързалката.
Много ми хареса! -
Благодаря ви Пешо и Дора! Най-лесно се пишат приказки по истински герои и житейски случки. Надявам се краят на приказката да стане и в реалността.
Пешо, ще ти дам линк. Предполагам, че ще ти е интересно.
https://dariknews.bg/novini/liubopitno/otkyde-idva-izrazyt-vdyn-gori-tililejski-1243720 -
Чудесна приказка... А накрая надежда за почтените - "може би, някой ден" ... Дано!
-
Горите тилилейски , цитираш по долу,... дано не са в мета измерение... или погледнати през изопачаващи очила...
Прекрасна творба,.. през приказките към действителността. Катя -
Таня, мислите на някои са толкова плитки, че не стигат до главите им.
Благодаря ти, Роси. Тази ми е от дългите приказки, но музата ми е много вдъхновяваща. -
Няма забравени хора има незапомнени. Винаги са ми харесвали твоите приказки, Катя!
-
Глупакът си остава глупак ...
-
Наде, за съжаление това е вярно. Забравили сме уроците на историята и правим грешки след грешки.
Руми, някои в своята почтеност си мислят, че всичко им е позволено и че ще векуват. Надявам се, че ще дойдат по-добри времена. Поздрви! -
Там е работата, че всички живеем на една Земя. И житото и бурените растат заедно, но един ден ще дойде Господарят, ще ожъне всичко, ще отсее зърното, а бурените ще изгори! Търпение и разум се иска! Поздравления
-
Целият свят се превърна в гора на забравата, Кате.
-
Ви, надявам се скоро и това да се случи. Ако на почетните не им харесва Гората на забравата нека да отидат вдън гори тилилейски.😉 Радвам се, че си ме разбрал.
-
😊 Катя, истински почтените хора винаги отиват в гората на забравата, за да забравят другите, че има почтеност.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И аз съм ти фенка.