Приказките са измислени, за да се приспиват децата. Колкото и увлекателни да са, децата все заспиват, точно на най-интересното място. Моят баща, беше много сериозен човек. Не, че не се усмихваше, но се отнасяше към живота много сериозно. Може би, точно затова, обичах да ми разказва. Когато го правеше, цялата му сериозност изчезваше и ставаше дете като мен. Той знаеше само три приказки, които беше научил от своите дядо и баба. Едната беше за Мечо Медунчо, който решил да си похапне медец, но пчелите го нападнали и той се спасил, цамбурквайки се в реката. Другата беше за едно котараче с червено герданче и очички звездички, а третата беше за дядо Мърморан и баба Мърморана. Аз винаги заспивах по средата на приказките, така и не разбрах как точно свършват, после, през деня, си измислях една голяма приказка, с всичките тези същества, те си говореха помежду си, правеха лудории и аз бях сред тях. Но това беше едно време. Сегашните деца са много по-умни, приказките не са им интересни и това е ед ...