- О, Ийори! - каза Пух.

- О, Пух! - каза Ийори.

Помълчаха малко.

- Извинявай, Ийори... - каза Пух.

Ийори въздъхна. 

- Няма нищо, Пух. Не се тревожи за мен. - И пак въздъхна.

Още помълчаха, после Пух се размърда неспокойно.

- Ийори, извинявай, но...

- Няма нищо, Пух, - прекъсна го Ийори - вече ти казах.

Пух млъкна. Ийори гледаше тъжно и не помръдваше.

- Ийори, - обади се Пух след още малко време - мисля, че има Нещо.

- Не, Пух, няма нищо, всичко е суета.

- Но, Ийори -Пух започна да става решителен - има НЕЩО!

Ийори въздъхна.

 - Всъщност, ти си прав, Пух, всеки има своето малко Нещо. Освен мен, разбира се. И какво е твоето малко Нещо?

- Мисля, че е по-важно къде е.

- Нима? Добре, Пух, къде е твоето малко Нещо?

- То не е малко и е върху лапата ми.

Ийори погледна надолу.

- Но, това не е Нещо, това е копито.

- Да, Ийори. - Пух подсмръкна.

- Интересно, то прилича на моето копито.

- Но, Ийори, то е твоето!

- Нима! Всъщност, възможно е. - Ийори въздъхна. - Какъв ден!

- Но, Ийори, махни си копитото! - Пух вече беше притеснен.

- Как да го махна?

- Ами, премести го някъде.

- Защо, Пух? Пречи ли на някого?

- Но, Ийори, лапата ми е отдолу!

- О, да, Пух. Ето, премествам го. Винаги има някой, който пречи. Обикновено това е Ийори. Такъв е животът.

- О, бедний Ийори! - каза Пух, докато разтриваше лапата си.