Почти по Милн
- О, Ийори! - каза Пух.
- О, Пух! - каза Ийори.
Помълчаха малко.
- Извинявай, Ийори... - каза Пух.
Ийори въздъхна.
- Няма нищо, Пух. Не се тревожи за мен. - И пак въздъхна.
Още помълчаха, после Пух се размърда неспокойно.
- Ийори, извинявай, но...
- Няма нищо, Пух, - прекъсна го Ийори - вече ти казах.
Пух млъкна. Ийори гледаше тъжно и не помръдваше.
- Ийори, - обади се Пух след още малко време - мисля, че има Нещо.
- Не, Пух, няма нищо, всичко е суета.
- Но, Ийори -Пух започна да става решителен - има НЕЩО!
Ийори въздъхна.
- Всъщност, ти си прав, Пух, всеки има своето малко Нещо. Освен мен, разбира се. И какво е твоето малко Нещо?
- Мисля, че е по-важно къде е.
- Нима? Добре, Пух, къде е твоето малко Нещо?
- То не е малко и е върху лапата ми.
Ийори погледна надолу.
- Но, това не е Нещо, това е копито.
- Да, Ийори. - Пух подсмръкна.
- Интересно, то прилича на моето копито.
- Но, Ийори, то е твоето!
- Нима! Всъщност, възможно е. - Ийори въздъхна. - Какъв ден!
- Но, Ийори, махни си копитото! - Пух вече беше притеснен.
- Как да го махна?
- Ами, премести го някъде.
- Защо, Пух? Пречи ли на някого?
- Но, Ийори, лапата ми е отдолу!
- О, да, Пух. Ето, премествам го. Винаги има някой, който пречи. Обикновено това е Ийори. Такъв е животът.
- О, бедний Ийори! - каза Пух, докато разтриваше лапата си.
© Антон Донев All rights reserved.
