II част
„I thought that I had everything I didn't know what life could bring But now I see, honestly You're the one thing I got right The only one I let inside”. Новият ден започваше с тъжна музика, както никога до сега. „Да отвориш очи пред думи на истина... – помисли си той. „Да искаш да вярваш, но да знаеш, че пак ще останеш предаден”... Разтърси се от тези мисли - отново бягаше от истината.
Неочаквано силното зимно слънце блестеше в очите му и го заслепяваше. Стана от леглото и отиде до прозореца. Колко хубав сънчев ден, за средата на януари, хората бяха извадили от гардеробите по-тънките си дрехи, а заедно с тях и веселото настроение. Всичко му се струваше толкова далечно. Щастието на другите бе като спомен от минал живот за него. Само не искаше да си спомня, не искаше...
Продължаваше да слуша същата песен, вече обличайки се за училище. Текстът просто минаваше през главата му, като история за поредния разбит живот. Музиката вече не го радваше, нито сълзите. Понякога си мислеше има ...