Анна чакаше тихо в ъгъла на залата за посрещане. Самолета щеше да закъснее с около два часа заради лоши метереологични условия ... Е, да, както винаги трябваше да чака ...Нямаше смисъл да се връща до града, щеше някак да изкара времето между хората... Това не и пречеше да мисли ... замисли се как стигна дотук - да чака непознат на аерогарата за да прекара с него Коледните и Новогодишни празници ... Бяха се запознали наскоро, размениха по някое писмо и той сам предложи да дойде за празниците да се видят .. какво пък, по-добре така отколкото в къщи сама ... Знаеше за него ,че се казва Антонио,че е със сини очи,кестенява коса,носи очила и е симпатичен ... да бе, то всеки за себе си е симпатичен,каза си мислено , но не можеше да си обясни факта ,че той така и не и изпрати снимка ....Беше резервирала две хотелски стаи, дори резервация за новогодишната нощ направи , но нищо не и пречеше ако действително се окаже че е крокодил, както си мислеше, да си тръгне ... а на парите - майната им ....Все пак ще го посрещне, ще види , а нататък ... кой знае ....
Анна беше много интелигентна, доста приятна на външност и може би това заради което беше сама по празниците беше нейната директност, прямота и факта, че държи да казва истината в очите . Беше научила италиански за 3 месеца, миналата година, когато нейна приятелка я запозна с Анджело ....Смущаваше я разликата във възрастта - тя беше на 25 , а той на 40 , но беше някак приятен .. недодялан ... Докато не знаеше езика всичко вървеше добре, но ... тя взе че го научи и това се оказа неприятно и за двамата ... Той се оказа прекалено ограничен и елементарен , а тя - твърде интелигентна и взискателна за него ... Единствената полза, както каза той, когато се разделяха , беше че тя научи още един език , а това си е цяло богатство ....Сега беше решила да се възползва от това богатство ....
По пътеката започнаха да излизат хора, тя се сепна и тръгна натам - не бяха обявили от кой полет са ... Всички чакащи се устремиха натам и питаха " Вие откъде пристигате ?" Оказа се фалшива тревога - идващите бяха от Мюнхен, и повечето от посрещачите се върнаха отегчено .... При всяко такова раздвижване тя забеляза едно момиче, на нейната възраст, което също като нея чакаше, и дори на моменти нервничеше ... При последното излизане, тя застана до Анна и я заговори ... Оказа се че и двете чакат един и същ полет от Рим , а като се разговориха се оказа, че тя е от града, в който Анна беше учила, дори имат обща приятелка ...Момичето така се въодушеви, че не спря да говори ... е , поне така времето минаваше по-бързо , а и Анна не успяваше да мисли за притесненията си ...За кратко време успя да разбере много - че чака приятеля си, че са се виждали няколко пъти , но не е във възторг от него, ама какво да се прави - мечтае да се ожени в Италия и да си уреди живота .. че не знае италиански много добре, че не е резервирала хотел, а става много късно .... Изведнъж от изхода отново заизлизаха хора ... този път беше Рим и Анна престана да слуша ... трескаво се оглеждаше за сини очи и очила .... Изведнъж  в тълпата го видя - беше среден на ръст, с тъмна коса , очила ... Тя го загледа, а когато приближи му се усмихна ... той също и се усмихна ... и подмина ... спря се до момичето и я целуна .... Анна се почувства тъпо, продължаваше да го оглежда и тогава нещо я връхлетя и я целуна по лявата буза .... погледна натам и вида очила ... кестенява коса ...сини очи ...но ....разочарованието беше голямо - момчето беше поне с 10 сантиметра по-ниско от нея, с голям нос и ужасни пъпки ....Анна се усмихна приветливо - все пак възпитанието и я задължаваше и мислено благодари,че се е сетила да вземе две отделни стаи в хотела .... През това време другия италианец и новата приятелка на Анна ги гледаха озадачено ....Тя не преставаше да му говори и да се смее, а после се обърна към тях и ги подкани да тръгват заедно .... На изхода се запознаха - Анна, Антонио , Нико , Вили ....Хванаха едно такси и потеглиха ... Анна беше седнала отпред, не можеше вече да понася Антонио да и се хвърля през пет минути, да я тегли надолу, за да я целуне по бузата ....В таксито от любезност се поинтересува как са пътували и .... италианска му работа .. и двамата почнаха да изливат колко са уморени,колко зле са пътували и колко радостни са сега, като са дошли при тях ....През това време Вили се опитваше да обясни,че не резервирала хотел , и тя чу Нико как пита дали Анна е резервирала ...Тогава,каза той, ако може ще идем и ние в техния хотел ... и без това са толкова симпатични ...Анна отново се обърна - не беше сигурна, но и се струваше,че Нико я гледа някак .... особено, сякаш я е харесал от момента в който тя му се усмихна на летището .... Естествено ,че няма нищо против, тъкмо ще си правят компания - колкото повече, толкова по-весело ... В хотела оставиха италианците да си починат и да се оправят, а те двете с Вили си говореха в стаята на Анна ....Тя разказа плановете си - да изкарат два дни в София, после да идат до Пловдив, а Нова година да посрещнат в Родопите .... Анна съжаляваше ,но не се издаде ... така и се искаше да не беше рискувала да посреща непознат ... беше направила резервациите до Нова Година и се питаше дали ще може да издържи в компанията на вечно подскачащия Антонио .... Вечерта отидоха на китайски ресторант, оказа се че Вили го обожава, не престана да поръчва, докато масата не се отрупа, а тя нямаше физическата възможност да изяде дори едно ... но " нали той плаща " , както каза тя .... Анна беше малко възмутена, но какво пък - хора разни,разни идеали .... Докато Вили поръчваше и се оглеждаше из ресторанта, тя се опитваше да води разговор - оказа се че Нико е доста интелигентен, и донякъде споделя възмущението си от Вили .... После продължиха по дискотеки - водиха ги и на чалготека :) Вечерта напредваше, а Анна усещаше как Нико търси нейната компания , все гледа да седне до нея и да говорят ....Върнаха се в хотела, Анна ги покани да завършат вечерта с по едно питие в нейната стая ... Тогава , седейки и шегувайки се Нико вметна, че не иска да си тръгва от тази стая и ако може всички да спят там .... Идеята не се прие и Вили с Нико се оттеглиха, а Антонио, беше изритан въпреки протестите си ...
На сутринта някой почука на вратата на Анна. Тя отвори- беше Нико - усмихнат, влезе, каза че вече дори е закусил и и носеше кафе .... Анна се разсъни и започнаха пак да говорят за изминалата вечер .... Изведнъж той каза, че му се иска вместо Вили, Анна да го беше посрещнала ... Анна му разказа как се случи да посреща Антонио .... но ...каза тя - за съжаление и двамата сме с погрешния човек и няма какво да се направи ... Нико трябваше да тръгва, защото вече се чуваше по коридора как Вили го търси ....По-късно към 10 , всички се срещнаха във фоайето и отидоха на разходка из зимна София .... То бяха кафета, сладкарници , обяди .....към 3 се прибраха отново в хотела и се разбраха да прекарат вечерта отново заедно ....Този път отидоха на бразилски ресторант - там вече лакомията на Вили беше във вихъра си , всички се забавляваха как едно слабичко момиче може да взима за себе си купища храна ... Май вече за никой от четиримата не беше тайна че Нико харесва повече Анна, а и тя го предпочита пред Антонио .... Вечерта в хотела Антонио се опита да накара Анна да преспят заедно.. все едно беше длъжна ... а тя, не издържа, каза му истината в очите, скараха се жестоко, а той изръси глупостта, че ако бил в Румъния, щели всички жени да му се хвърлят на врата и да се надпреварват да спят с него ... тук вече Анна през истеричен смях му отвърна " Ами отивай в Румъния тогава ..." После и стана зле - реши на другия ден да си замине, а нова година ... ще си я кара сама - и по-добре ... Нико дойде да я успокои, и каза, че утре ако иска, може да дойде с тях в Пловдив .... Не, не искаше - беше и ясно,че това е желание на Нико, за да бъдат заедно, но тя не можеше да разваля плановете на Вили .... Легна си и не мигна почти цялата нощ ... към сутринта си напълни ваната с вода, удоволствието и разтоварващото чувство я накараха да се унесе .... и чу как се почуква леко на вратата .... Загърна се с хавлията и отвори - Нико беше на вратата .... Като я видя  усмивката му се стопи, остави кафето на масичката и я прегърна ... Целуваше я с такава страст,  че Анна забрави за всичко - за спящата в другата стая Вили, за самотната Нова година , желанието се събуди в нея .... и незнайно как се озоваха на леглото .... Направиха всичко онова, което искаха през изминалите няколко дни .....
После Нико се извини, че Вили ще го търси, а трябва да говори с нея ... Какво пък - получи своето, каза си Анна мислено , въздъхна и започна да събира багажа си ... Почти беше готова и се оглеждаше за последно да не забрави нещо, когато на вратата пак се почука ... отвори рязко и вида усмихнатия Нико ..  а зад гърба му - куфарите ... Къде отиваме сега ? - попита той .....
Прекараха Коледа заедно, не спирайки да се даряват с ласки, като най-желания  дар, който са получили ..... Нова година също ..... Беше незабравим коледен подарък .....