ПОДПИСКА

            «Чука ми се, че чак акълът ми отива!», с това усещане в слабините тръгна Малък Пешо из селцето.

            Че беше дребен, да. Някъде над кинта и петдесет. Ама пък гащите все му бяха издути и привличаха погледите на пощаджийката, фелдшерката, даскалицата и на ветеринарния доктор.

            Завъртя се по площада, купи си цигари и се настани пред кафенето на Стрина Гина, като на пусия.

            Мина Караеркеча с овцете и козите, после селският кравар, но нищо, ама на нищо не се спря погледът на Малък Пешо.

            Допиваше си вече кафето и цигарата му почти изгоря, кога откъм другия край на площада се зададе нещо в рокля.

            Сетивата на Пешича се изостриха, изпружи се на пластмасовия стол и проточи врат, а и други работи в посоката.

            Балансирайки върху високи токчета, по кривите павета на пощада  към него приближаваше «Орнела Мути», даже по-хубава, щото беше на живо:

- От Ей-Би-Си съм. Правим подписка за Референдум за забрана на кондомите. Какво ще ни споделите за настроенията и нагласите тук – възбуди го още повече леко хриптящият сладникав фалцет, а езикът му залепна за небцето, та само свари да измучи едно:

- Ъ-ъ-хъ!

- Вие ще се включите ли – разцъфнаха в усмивка сочните алени устица, зад които пъргаво шаваше розово езиче.

- Ъ-хъ – по-уверено измуча тоз път Пешо, та той зарад такъв сладкиш и в тока би се включил.

            Пое писалката и с трепереща ръка надраска три хикса срещу имената и ЕГН-то си, после дълго гледа след отдалечаващите се дълги бедра. Едва когато стройната фигура се скри зад изгорялата фурна, изпусна парата, отмалял се свлече на стола и мозъкът му най-сетне роди мисъл:

«Какво ли ще е туй кондом? И сам си отговори: нещо пак за Белене ще е.»