ПОДПИСКА
«Чука ми се, че чак акълът ми отива!», с това усещане в слабините тръгна Малък Пешо из селцето.
Че беше дребен, да. Някъде над кинта и петдесет. Ама пък гащите все му бяха издути и привличаха погледите на пощаджийката, фелдшерката, даскалицата и на ветеринарния доктор.
Завъртя се по площада, купи си цигари и се настани пред кафенето на Стрина Гина, като на пусия.
Мина Караеркеча с овцете и козите, после селският кравар, но нищо, ама на нищо не се спря погледът на Малък Пешо.
Допиваше си вече кафето и цигарата му почти изгоря, кога откъм другия край на площада се зададе нещо в рокля.
Сетивата на Пешича се изостриха, изпружи се на пластмасовия стол и проточи врат, а и други работи в посоката.
Балансирайки върху високи токчета, по кривите павета на пощада към него приближаваше «Орнела Мути», даже по-хубава, щото беше на живо:
- От Ей-Би-Си съм. Правим подписка за Референдум за забрана на кондомите. Какво ще ни споделите за настроенията и нагласите тук – възбуди го още повече леко ...