Поетесата с дълбокото гърло
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Знаеше, че държи здраво контрола! Къде с ръце... къде с устни, но той бе отлично поет от нея.
Заслужаваше си всяка минута прекарана в мъжката тоалетна на Поетичния клуб! Накрая целта бе постигната - стиховете й щяха да бъдат редактирани от най-талантливия член на местната поетична гилдия, а и си бе осигурила заслужените аплодисменти на останалите. Дори и дългият език на най-злобата местна критичка бе омекотен от нейния такъв...
Цял живот се бе борила с живота за да успее и знаеше че методиката й е безотказна! Оставаха й само последните напъни - от общината още не знаеха че щяха да издадат нейната любовна еротика на свои разноски, но и това подлежеше на уреждане. Само трябваше да посети кмета (той и други пъти й бе съдействал...), както и няколко от съветниците. Нищо работа!
А как само се вдъхновяваше след тези си свои житейски победи... Сякаш всичко, което поглъщане, после се изсипваше във вид на рими, оди, поеми... Дори и в момента усещаше пулса на вдъхновението, което я изгаряше точно там, в основата на бедрата, от където се раждаха и шедьовърите й...
- О, ти, недей от устните ми бяга
(аз знам, на грях ще те науча)
а си вади любовната тояга
и дай ми я... да я засмуча...
Дори и не усещаше, че докато върви си рецетира. А хората, които я срещаха по тротоара, само усилваха своя ход...
- Подай я, дай я, дай ми я,
заслужила съм таз' награда!
Познай страстта ми на жена,
а аз ще те изпия със наслада...
Уж не беше топло, но тя усещаше как тялото й се поти. Очите й се въртяха бясно, като в същото време, във плен на своите поетични демони, поетесата повиши още повече децибелите.
- Излей се в мен, във устните ми грешни,
по гърлото ми нека елексир се стича!...
И в този миг със теб ще станем вечни,
а пък вселената... ще ни обича...
*****
След малко повече от половин час кметът на малкото градче се чудеше, кое е правилното - да си дигне гащите и закопчае колана, или да започне да аплодира поетесата, рецитираща му с вдъхновение, все още застанала на колене до бюрото. Накрая избра средния и политически правилен вариант, удряйки изпотени длани една в друга и подаде кметския си микрофон отново...
Когато всичко свърши за втори път, той въздъхна доволно и се изрепчи гордо. Все пак в момента подпомагаше културата, което не беше малко, имайки предвид царящата навсякъде чалгаризация. Само едно не разбираше - защо в същото време му се щеше и да я изплющи един път, ама така, както едно време го правеше...
А тя, задраскала поредната точка от набелязаните, вече се чудеше как ли да озаглави бъдещата си книга... Тази, в която щеше да излее цялата си напираща духовност...
22.04.2020.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
