Знаеше, че държи здраво контрола! Къде с ръце... къде с устни, но той бе отлично поет от нея.
Заслужаваше си всяка минута прекарана в мъжката тоалетна на Поетичния клуб! Накрая целта бе постигната - стиховете й щяха да бъдат редактирани от най-талантливия член на местната поетична гилдия, а и си бе осигурила заслужените аплодисменти на останалите. Дори и дългият език на най-злобата местна критичка бе омекотен от нейния такъв...
Цял живот се бе борила с живота за да успее и знаеше че методиката й е безотказна! Оставаха й само последните напъни - от общината още не знаеха че щяха да издадат нейната любовна еротика на свои разноски, но и това подлежеше на уреждане. Само трябваше да посети кмета (той и други пъти й бе съдействал...), както и няколко от съветниците. Нищо работа!
А как само се вдъхновяваше след тези си свои житейски победи... Сякаш всичко, което поглъщане, после се изсипваше във вид на рими, оди, поеми... Дори и в момента усещаше пулса на вдъхновението, което я изгаряше точн ...