Бягащите стени на една стая, изпълнена с дим и летящи разпръснати рими.
Между стените – бюро, а на бюрото поетеса – без муза, с разпилени рими и объркани мисли, пушеше цигара след цигара и отпиваше от възсладкото си сутрешно кафе...
Все започваше да пише някой стих, но като стигнеше средата, прочиташе го, смачкваше листа и го изхвърляше. От недовършените и изхвърлени стихове кошчето беше почти пълно с намачкани листи...
Тя отново отпи от кафето си и запали поредната цигара... Вгледа се в листа, но колкото и да викаше музата си, тя така и не идваше. Нямаше я от седмици...
Допря химикала до листа и започна да пише, пишеше с много болка, пишеше за отдавна отминалите си чувства, но този път не пишеше в рими... Този път пишеше разказа на своя живот. Разказ, изпълнен с болка и с много малко хубави моменти.
Изливаше душата си върху белия лист, една душа, задимена от черни болящи чувства, със съвсем малко чисти кътчета, в които живееха светлите й и радостни спомени...
Продължаваше да пише, зап ...