26.12.2016 г., 0:04

Погледи

1.2K 0 1
1 мин за четене

Какво е миналото?! Една част от живота ни или нещо повече. По-скоро е по-малко. Ние като индивиди вегетиращи под пустинното слънце на бетонните си сърца, гледаме повече хоризонта пред нас, а зад нас остава само бегла сянка на грешките, проблемите и успехите ни. Как да съставим онази тънка формула на житейската тригонометрия, която да ни подскаже нежната крива на хоризонта, за да избегнем онова зад нас... Ами не можем. Миналото си е там, като сухите бодли по долните части на кактусите - болезнено напомня за себе си всеки път щом се обучим в неволите на нашето съвремие. Нашите лигнинови сърца са напукани като кората на дърветата, а кръговете в тях показват годините на страдание, състрадание или щастие - илюзорна картина на Пикасо - разтопени часовници. Те тиктакат бавно и относително в главите ни и само ни лъжат за привидното настояще, което се върти в кръг, за да открадне от бъдещето, за да се напасне към миналото. Ето това сме ние - безсмислен кръговрат, който за да постигне целите си, води своите изводи само от грешките си. Въображението е лукс, който само силните индивиди могат да си позволят. Само тези, които не се страхуват да избодат очите си в тръните на кактуса, но да погледнат нагоре. Там, където свети синьото на нашите красиви рисунки. Гледането напред е рационално, но гледането нагоре - реално.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...