13.02.2011 г., 12:28

Погледи

1.3K 0 3
4 мин за четене

импресия





* * *
Погледи стенат по витрината - отварят я. Целувки на бедността.
Срамуват се, че ги има, че искат - сега. Извиняват се - на кого?
Причините - накацали по стените на душите, като дневни прилепи.
Въпросите - висят по тавана на съзнанието, като мигащи крушки.
Отговорите - същите, къси съединения между живота и смъртта.
Укорите жилят ненадейно, като пчели без кошер, пълни с мед.
Надеждите - сови, викащи в сънищата. Вярата - оглушала, сама.
Парù - онези липсващи неща от приказните светове на богатите.
В панделки са увити единствено подаръците на желанията - чакат.


    * * *
Погледи стенат по витрината. Лед. Гони ги. Сълзи на мисълта -
топлят. Не! - парят, разкъсват. Тръгват си - бавно. Остават - в мен.



/07.02.2011г./







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ена (Елена Гоцева),
    silvina84 (Силвия ),
    zikito (Милена Велева-Митева),
    mariniki (Магдалена Костадинова),
    Вашите оценки ме задължават! За мен беше чест! Поздрави!
  • впечатли ме...
    моите аплодисменти..
    Агапея, сърдечен поздрав..
  • "Отговорите... къси съединения между живота и смъртта."
    Браво!
    Много ми хареса!
    Поздрави!

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...