импресия
* * *
Погледи стенат по витрината - отварят я. Целувки на бедността.
Срамуват се, че ги има, че искат - сега. Извиняват се - на кого?
Причините - накацали по стените на душите, като дневни прилепи.
Въпросите - висят по тавана на съзнанието, като мигащи крушки.
Отговорите - същите, къси съединения между живота и смъртта.
Укорите жилят ненадейно, като пчели без кошер, пълни с мед.
Надеждите - сови, викащи в сънищата. Вярата - оглушала, сама.
Парù - онези липсващи неща от приказните светове на богатите.
В панделки са увити единствено подаръците на желанията - чакат.
* * * ...