След осем месеца Андрей започваше да се поуспокоява или по-точно да свиква със ситуацията. Виждаше, че колкото и да не му се иска, успява да се справя и сам. Пепи вече не питаше толкова често кога майка му ще се върне при тях. Майка му, Тони, го извеждаше почти всяка събота или неделя. Понякога го вземаше при себе си за целия уикенд. Не говореха за новия татко.
С течение на времето всичко започваше да се връща към нормалното, почти като по старому. Сутрин Андрей водеше Пепи на детска градина, следобед го посрещаше, пазаруваха и готвеше докато Пепи разказваше какво забавно се е случило в градината и с какво са се занимавали днес. После вечеряха пред телевизора. Пред детския канал. Филмчетата не бяха толкова смешни, както преди, когато бяха трима на масата. Вече нямаше кой да мие чиниите, за това Андрей купи миялна машина.
Все още имаше нощи, в които Андрей лежеше до късно в тъмното с отворени очи и разиграваше във въображението си различни сценарии в опит да намери някой, в който с Тони ...