ПОКАЯНИЕ
Слухът, че през целия ден из града тичала някаква жена и викала със силен глас „Покайте се!", обикаляше улици, площади, кафенета и кантори. Репортерите от някои вестници се опитали да вземат от нея интервю, но тя им казала само да се покаят, както и отбелязали с няколко реда вечерните издания. В някои училища ученици от горните гласове приканвали част от учителите си към покаяние, както и шофьори от градския транспорт някои от своите пътници, които я били видели да притичва пред колелата, викайки със силен глас. Имаше такива, които твърдяха, че този ден са я срещнали няколко пъти, други, че току-що се шмугнала зад ъгъла, трети очакваха всеки миг да се появи отнякъде и променяха плановете си за вечерта, засядайки пред чаша кафе или коняк на някое място с добра видимост и в търпеливо очакване.
В автобуса на път за в къщи чух някой да твърди, че не била с всичкия си. Част от пътниците кимаха в знак на потвърждение, но имаше и такива, които отправиха свирепи погледи. „Кой знае?!", ...