4.09.2009 г., 11:51

Покер

658 0 1
1 мин за четене

- Имам фул аса и осмици - обяви Дърт Пън и с доволна усмивка свали ръката си.
- Оф - разочаровано плесна своите карти на масата Кух Че Реп.
- Оф, оф - съгласи се с него Но Щен Вълк и също плесна картите си до тези на премъдрия Реп. След това всички се загледаха очаквателно в последния участник в играта.
- Какво? - попита Ко Та Рак след няколко минути.
- Как така "какво"?! - учуди се Кух Че Реп. - Трябва да свалиш картите си.
- Защо? - учуди се котакът.
- Как така "защо"?! - започна да нервничи Дърт Пън. - За да разберем кой печели! Нали ти обяснихме?!
- Какви карти имаш? - попита приятеля си Но Щен Вълк.
- Не зная - сви рамене Ко Та Рак.
- Как така не знаеш?! - изуми се премъдрият Реп. - А как наддаваше?
- Не разбрах, че трябва да ги гледам - обясни котакът. - И си наддавах просто така.
- Наддавал си просто така?! - хвана се за главата вълкът.
- И все пак дай да ти видим картите - Дърт Пън вече нервно барабанеше по масата. - Нали трябва да разберем кой печели.
- Я! - радостно възкликна Ко Та Рак, след като ги видя. - Имам толкова много от тези червени квадратчета.
- Ромбчета - автоматично го поправи Кух Че Реп.
- Не мога да повярвам! - промърмори Но Щен Вълк. - Та той има флеш, а даже не може да играе!
- Ох! - тежко въздъхна премъдрият Пън и недоволно избута жетоните пред котака.
- Какво?! - зарадва се Ко. - Нима печеля?
- Направо не мога да повярвам - отново измърмори вълкът. - Наистина не мога...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...