29.09.2007 г., 12:58 ч.
Полет
2 мин за четене
Отвратен и отегчен до непоносимост от сивото си ежедневие, Ричард излетя от този свят!
Всичко в него го заблуди. Загадъчно потъваше в себе си. Убиваше всичко ценно и красиво!
Боеше се от сянката си, сякаш тя го застрашаваше. Ужасът и страхът от чудовищата около него го правеха силен. Болката му бе яростна. Страданието го изпълваше със жажда. Жажда за живот, каквато дотогава нямаше!
Но той, успя да се спаси.
Полетя към своя свят...
Изпълнен с желания, които се превръщаха в ситни камъчета, изграждайки по този начин белите пясъци, Ричард бе обречен да пази своите тайни и да преследва мечтите си.
Поемайки дълбоко въздух, като на кадър той видя една къща, която се извисяваше някъде в пространството между земята и звездите. Около нея сякаш всичко бе спряло. Идилията си бе у дома.
Тя бе построена от цветя.
Обзет от любопитство, Ричард кацна върху първия и етаж. Целият този етаж бе осеян с детелини.
По свой начин те припомниха на Ричард за безметежните дни, които се редяха един след друг в детството му, за времето, през което с приятеля му бяха заедно.
Уханието на нарциси го прикани да полети към втория.
Техният аромат накара Ричард да си спомни за грижите и притесненията, които приятелят му остави след безследното си изчезване.
Този етаж носеше в себе си тъга и той полетя към третия.
Там живееха розите. Въздухът бе изпълнен с меланхолия, точно както сърцето на Ричард, когато разбра, че търсенето на приятеля му е безнадежно и всичко в живота му бе свършило.
Уплахата от спомена го отведе на четвъртия етаж.
Там се бяха настанили теменужките, които непрестанно се усмихваха и Ричард си спомни за деня, в който надеждата се върна, когато приятелят му отново почука на вратата.
В този ден той разбра, че нищо не е изгубено и никога повече нямаше да позволи на призрачното минало да се завърне в този свят.
И тогава, летейки към своя, Ричард се озова на последния етаж на къщата.
Фрезиите, които се рееха там, носеха в себе си усещането за красотата, светлината и хармонията в душата му.
... Това бе неговият свят.
Светът на истината.
Къщата на спасението.
Той бе в нея.
Ричард повече не полетя!
Всичко в него го заблуди. Загадъчно потъваше в себе си. Убиваше всичко ценно и красиво!
Боеше се от сянката си, сякаш тя го застрашаваше. Ужасът и страхът от чудовищата около него го правеха силен. Болката му бе яростна. Страданието го изпълваше със жажда. Жажда за живот, каквато дотогава нямаше!
Но той, успя да се спаси.
Полетя към своя свят...
Изпълнен с желания, които се превръщаха в ситни камъчета, изграждайки по този начин белите пясъци, Ричард бе обречен да пази своите тайни и да преследва мечтите си.
Поемайки дълбоко въздух, като на кадър той видя една къща, която се извисяваше някъде в пространството между земята и звездите. Около нея сякаш всичко бе спряло. Идилията си бе у дома.
Тя бе построена от цветя.
Обзет от любопитство, Ричард кацна върху първия и етаж. Целият този етаж бе осеян с детелини.
По свой начин те припомниха на Ричард за безметежните дни, които се редяха един след друг в детството му, за времето, през което с приятеля му бяха заедно.
Уханието на нарциси го прикани да полети към втория.
Техният аромат накара Ричард да си спомни за грижите и притесненията, които приятелят му остави след безследното си изчезване.
Този етаж носеше в себе си тъга и той полетя към третия.
Там живееха розите. Въздухът бе изпълнен с меланхолия, точно както сърцето на Ричард, когато разбра, че търсенето на приятеля му е безнадежно и всичко в живота му бе свършило.
Уплахата от спомена го отведе на четвъртия етаж.
Там се бяха настанили теменужките, които непрестанно се усмихваха и Ричард си спомни за деня, в който надеждата се върна, когато приятелят му отново почука на вратата.
В този ден той разбра, че нищо не е изгубено и никога повече нямаше да позволи на призрачното минало да се завърне в този свят.
И тогава, летейки към своя, Ричард се озова на последния етаж на къщата.
Фрезиите, които се рееха там, носеха в себе си усещането за красотата, светлината и хармонията в душата му.
... Това бе неговият свят.
Светът на истината.
Къщата на спасението.
Той бе в нея.
Ричард повече не полетя!
© Славка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Интересен разказ!!!
Отлична идея и изпълнение!!!
Поздрави!!! -
Невероятно е... много е интересно и завладяващо, много много ми хареса
браво за идеята
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави и усмивки!