Зъбите мелеха пластмасата, която хрущеше и скърцаше в гърлото на мелачката. Стоящ пред ненаситната й паст, хранех чудовището с полиетиленови изрезки. Валовете въртяха и късаха на късчета цветните полимери с хищните си метални зъбци и трябваше да хвърлям и хвърлям, а силозът, като стомах на чревоугодник се пълнеше, като в един момент беше готов да повърне, но не би.
Аз бях разумът, укротяващ металната стръвница. Хладният разум, нейният стопанин, който я хранеше, знаейки как и на колко часа, а тя ме даряваше с поредната глътка свобода за текущия месец.
Мрак беше гърлото й, и страшно бучеше и ломеше, а навън лампите светеха и носеха тишината на утихналия в ноща исполин- града от стомана, стъкло, асфалт и бетон.
Казваха за числата на Фибоначи, че се развиват като спирала от нула към безкрайност. Всяко следващо число е сбор от предходните две. Удивително е каква цифра се появява още при двадесетата поредна сума-6765 ! Ако си представя града като зародиш от атом, сумиран с друг атом и после ...