9.12.2007 г., 10:43 ч.

Полусънно 

  Проза » Други
1221 0 3
1 мин за четене
Изпадам в полусъние. Мигове на съностранстване. Натежават въздишките. Натежават клепачите. Ще ме познаеш ли, ако ме срещнеш?...
Душата ми - пиано. Тялото - клавиши... нека свирят само твоите ръце. Мога да видя красотата в есенното. Есен... снимам я и запечатвам.
Красиви лица. Срещам ги. Срещат ме... Красиво сини очи. Като сините очи на обущаря.
И твоите сини. С ориенталски мотиви.
Чудя се - колко ли сила има в самотата? Колко самота във силата?
Котешки лапички галят лицето ми. Събуждане. Преданост и благодарност. И завои - огън. Като крива спирала. Спирала с остри завои... Нима е този пътят ми?...
Срещане на полуизгреви и цели. Окръжности със край, с начало. Ще начертая твоята окръжност. Във лилаво. С цвят на мед. Бъди душа. Бъди дете. Бъди... за мен.
Истината не е в бяло-черното. А ми писна да съм жълта. Писна ми да бъда неговата жълта и нечия оранжева, и нечия червена .А пясъчните замъци нетрайни са.
Като захарно петле.
И този обед няма слънце в стаята ми, а само суха топлина. Пресъх ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Стоева Всички права запазени

Предложения
: ??:??