Помниш ли?
Здравей, Аня!
Много исках да ти напиша това писмо или още повече да ти кажа всичките тези думи, но уви. Нас ни разделяше морето. Ти беше самичка на брега, аз също. Само, че тъмнината ни пречеше да се видим. Но не ни попречи да усетим присъствието си.
Помниш ли, Аня, как пристигна в малкото градче на брега на морето с надеждата да изкарате с приятеля ти една незабравима почивка? И как той вместо да те посрещне на гарата, изпрати някакъв познат да те вземе. Как дойде при теб със закъснение и с оправданието, че репетирали с групата. А ти му повярва и когато се провали при интимността, пак се оправда със нещо мъгливо.
Помниш ли, Аня, как вечерта в заведението, където свиреха, не ти каза веднъж колко те обича? Но колко пъти направи комплимент на певицата им. А тя, горката, май искаше да се надпява с гларусите.
Помниш ли, как на другия ден ти отиде самичка на плажа, защото той бил уморен? И когато не го завари в квартирата, повярва, че бил се разхождал.
А оправданието за липсата на топла вода в квартирата на певицата. Тя, нещастната, по хавлия мина три улици да се изкъпе във вашата баня.
Ех, Аня! Мило, наивно момиче! Сълзите ти напират, но думите не излизат от устата ти. Защото вярваш, че може би всичко е сън.
Не беше сън.
Този път нямаше оправдание, когато ги завари голи в леглото. Може би е взимал стреса от нощта на певицата?
Тогава ти направи своето първо правилно нещо. Взе си нещата и излезе. Завинаги от неговия, пълен с лъжи живот.
Съседния град те очакваше със спокойствието си и тишината. Помниш ли как се разхождаше из малките, тесни улички с надеждата да срещнеш... надежда? Не я срещна, но поне тъгата и болката се изгубиха някъде в кривините на улиците.
Помниш ли, Аня, как привечер седна на брега на морето, на още топлия пясък? Как залязващото слънце те целуваше нежно като приятел, а лекия ветрец ти рошеше косата. Как вълните те галеха по босите крака и те зовяха в своята прегръдка.
Помниш ли, Аня, как се съблече и се потопи във водата, сякаш да подариш на морето своето минало? И когато излезе от нея, беше пълна със живот и енергия. Как легна на пясъка и почувства силата на земята.
Помниш ли, Аня, как се събуди, звездите те гледаха и ти намигаха една през друга?
Тогава ти стана и се загледа в далечината, в тъмното море. Там, на отсрещния бряг, бях аз. Ти ме усети и ми изпрати по нощния вятър твоята история. Не видя насълзените ми очи, но усети доброто ми сърце и ми помаха с ръка.
Помахах ти и аз. И ти изпратих хиляди целувки. Това беше нашата първа и единствена вълшебна нощ.
Помниш ли, Аня?
Навеки твой...
© Христо Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
олеее ама ти пишеш божествени разкази
-
Много ми хареса. Пълен е с нежност и обич, направо прелива!
-
Благодаря ви, Таня и Стами!!! Поздрави и на вас!!!
-
Много хубав и завладяващ разказ Ице!!!
Най ми хареса когато описваш момичето...което е на брега .Много образно и вълшебно си създал този момент
Сърдечни поздрави !!! -
Благодаря ви, Таня и Гери!!!
-
Много нежно си описал тази история, Христо!
Поздрав! -
Наистина е прекрасно!!!!!!!!!!!!!
-
Благодаря ви!!!
Тази история е измислена. Идеята се роди след чудесно общуване с приятен човек.
Приятен ден на всички!!! -
Красиво и докосващо, много ми хареса разказа ти Христо.
Прекрасни описания, видях всяка от картините толкова ясно.
Поздрав и усмивка. -
Много ми хареса, Христо!
Красиво описваш.
Поздрав! -
Много истинско и същевременно вълшебно!Едно съм научила:когато един мъж иска една жена, нищо на света не може да го спре да е при нея! Започнат ли оправданията...Поздравления,Ице!!!
-
Тъжен,но прекрасен разказ!
Поздрав,Ицо! -
Благодаря ви, момичета!!!
Приятен и весел ден на всички!!! -
Прекрасен, стойностен, макар и тъжен е разказа ти, Ице!
Поздравявам те! -
Натъжи ме разказа ти!
Прекрасно е написан.На един дъх го прочетох!
Поздрав, Ице!
-
Хей,и това е прекрасно!
Целият разказ го усетих с всички сетива и най-вече с кожата си!Тя е най-верния ми гарант.
Удоволствие е да те чета! -
"Тази нощ, тази нощ само наша, наша тя е..."
Наистина! Да те чета е удоволствие! -
Ице, разказа ти макар и с тъжна история в началото, е много нежен и пълен с нови надежди и очаквания! Имам чувството, че твоята героиня Аня ще оцелее и ще намери точния човек до себе си.
Поздрави от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Великолепен начин на изразяване!
Поздрав!!!