Скъпа Любов,
Помниш ли, когато се запознахме? Ти беше така изненадан от запознанството ни, а аз бях възхитена от теб. Гледах те и се опитвах да разбера как може да има толкова съвършено същество. Изглеждаше толкова невинен, толкова истински. Още тогава разбрах, че ще имаш отредено място в сърцето ми завинаги и нямах нищо против това.
Помниш ли, когато излязохме за пръв път? Нощта беше ясна. Помня я, сякаш беше вчера. Имаше толкова звезди, като по поръчка само за нас. Ти ме заведе на привидно обикновено място, но истината е, че с теб всяко място беше вълшебно. Седнахме на брега и гледахме към хоризонта. Наблюдавахме как небето се слива с водата. Цветовете се преливаха и изглеждаше толкова красиво, че съм убедена, че ако някой художник беше там тогава, щеше да се разплаче и да благодари на майката природа за красотата, която му е дала. Ти сложи ръката си на рамото ми, докато бях замечтана и загледана в гледката пред мен. Прегърна ме и ме придърпа към себе си. Това беше момента, в който с ...