Помощ!!!
Беше един от тия разюздани петъци, през които се чудиш какво да правиш, защото вече не ти се работи, а пък и ти е скучно да си почиваш. И ходиш ли, ходиш, кръшнал по улиците с ръцете в джобовете. Слънцето с топлите си ласки прекаляваше. Жегата се мъчеше да ме размекне, ама не се давах и упорито тъпчех асфалта, който нямаше как да иде на сянка и беше вдигнал ръце пред топлика. Денят не обещаваше нищо интересно. Аз и не очаквах нещо такова, ама нали знаете, че понякога, когато няколко заблудени обстоятелства си сбъркат пътищата и се окажат не там, където трябва, резултатът е къде комичен, къде трагичен... Та така, както си се разхождам неочаквано, съвсем не нарочно, се натъкнах на случайната среща на няколко такива заблудени обстоятелства. Съвсем бавно и внимателно настъпвах белите раета на една зебра, за да отида до пейката на отсрещния блок в дебелата сянка, когато дочух някъде отгоре глас, който разбута жегавата тишина. Беше един приятел, който живее на третия етаж. Викаше ме ...