4.03.2010 г., 11:06

Понякога

1.2K 0 0
1 мин за четене

Понякога си мисля, че единственото, което ми остава, е да вярвам в утопиите. Понякога чувствам, че ако не вярвам в измислици, не ще мога да оцелея в този свят. Понякога зная, че трябва да живея както "повечето хора", да лицемернича, да се правя на глупава, на неразбираща, на сляпа. Понякога усещам как изпускам нервите си от контрол и зная, че подобно поведение е недостойно. Понякога ми се иска да спра да мисля, че животът трябва да е честен. Понякога всичко в мен крещи, че живеем в общество, което ме отвращава, че недостойни постъпки са ежедневие, а хората приемат с равнодушие неща, които трябва да ги разтресат отвътре. Понякога си мисля, че съм просто част от сивия поток, който се лее по улицата. Понякога усещам, че съм твърде слаба и нищожна, за да се боря с този поток и себе си, и света.
Но друг път разбирам, че аз не съм човекът, който да категоризира света. Усещам как в мелодията на уличния музикант има нещо от мен. Че в гледката на църковната камбанария нощем, когато луната е забулена от облаци и аз седя сама на пейката, има нещо от мен. И в дни като тези разбирам, че аз съм просто една прашинка в целия пъзел от реалности и нямам право да искам светът да бъде честен. И нямам право да се гневя на хората. И нямам право да изневерявам на себе си. Нямам право да изпитвам страсти и желания, които не бива да са моите и не ми принадлежат, както не ми принадлежат и хората, към които са насочени. И в дни като днешния усещам, че моят свят съм аз и хората  в него са мое отражение. Ако съм гневна и ядосана на тях, съм гневна и ядосана на себе си, защото аз ги допускам в живота си, защото те са "моите хора" и аз съм "техен човек"  и не ми остава нищо друго, освен да благодаря на живота, че ме е срещнал с тях и да се моля... да се помоля още веднъж да имам силите да градя своите утопии, без които съм загубена. Да благодаря, че хората се сещат за моя празник, а не да ме боли за онези, които не са го направили. Защото... ако ги загубя, една утопия ще умре. Една звезда ще падне. И нещо в мен никога няма да бъде същото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...