Mar 4, 2010, 11:06 AM

Понякога

  Prose
1.2K 0 0
1 min reading

Понякога си мисля, че единственото, което ми остава, е да вярвам в утопиите. Понякога чувствам, че ако не вярвам в измислици, не ще мога да оцелея в този свят. Понякога зная, че трябва да живея както "повечето хора", да лицемернича, да се правя на глупава, на неразбираща, на сляпа. Понякога усещам как изпускам нервите си от контрол и зная, че подобно поведение е недостойно. Понякога ми се иска да спра да мисля, че животът трябва да е честен. Понякога всичко в мен крещи, че живеем в общество, което ме отвращава, че недостойни постъпки са ежедневие, а хората приемат с равнодушие неща, които трябва да ги разтресат отвътре. Понякога си мисля, че съм просто част от сивия поток, който се лее по улицата. Понякога усещам, че съм твърде слаба и нищожна, за да се боря с този поток и себе си, и света.
Но друг път разбирам, че аз не съм човекът, който да категоризира света. Усещам как в мелодията на уличния музикант има нещо от мен. Че в гледката на църковната камбанария нощем, когато луната е забулена от облаци и аз седя сама на пейката, има нещо от мен. И в дни като тези разбирам, че аз съм просто една прашинка в целия пъзел от реалности и нямам право да искам светът да бъде честен. И нямам право да се гневя на хората. И нямам право да изневерявам на себе си. Нямам право да изпитвам страсти и желания, които не бива да са моите и не ми принадлежат, както не ми принадлежат и хората, към които са насочени. И в дни като днешния усещам, че моят свят съм аз и хората  в него са мое отражение. Ако съм гневна и ядосана на тях, съм гневна и ядосана на себе си, защото аз ги допускам в живота си, защото те са "моите хора" и аз съм "техен човек"  и не ми остава нищо друго, освен да благодаря на живота, че ме е срещнал с тях и да се моля... да се помоля още веднъж да имам силите да градя своите утопии, без които съм загубена. Да благодаря, че хората се сещат за моя празник, а не да ме боли за онези, които не са го направили. Защото... ако ги загубя, една утопия ще умре. Една звезда ще падне. И нещо в мен никога няма да бъде същото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...