25.05.2016 г., 20:38

Портрет

498 0 1

  Понякога го срещам този странен мъж и си представям, че си ти. Слаб, висок, на неопределена възраст - косата му е по-скоро черна (гъста е и е рошава). Има онези очила, тип лупи, които и ти имаше на снимката. Зад тях кръглите му очи изглеждат страшно, на фона на измършавялото лице и тридневната бяла брада. Торбестите му дрехи висят. Шлифер, с огромни джобове. Леко приведен. Малка раничка на гърба. Изглежда като аутсайдер, какъвто си ти. Никога не съм го видяла да проси. Веднъж, в трамвая, го чух да се кара на някакви старци, че точно така, в блъсканицата, му откраднали портмонето. Стана ми жал. Друг път се стряскам, когато го видя на улицата. Представям си, че си дошъл в столицата по някаква си причина и се страхувам, че спиш в някой вход или в Борисовата градина. 
     Няма да се доближа до теб и да кажа: "Здравей". Може наистина да се окаже, че си ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...