25.05.2016 г., 20:38

Портрет

493 0 1

  Понякога го срещам този странен мъж и си представям, че си ти. Слаб, висок, на неопределена възраст - косата му е по-скоро черна (гъста е и е рошава). Има онези очила, тип лупи, които и ти имаше на снимката. Зад тях кръглите му очи изглеждат страшно, на фона на измършавялото лице и тридневната бяла брада. Торбестите му дрехи висят. Шлифер, с огромни джобове. Леко приведен. Малка раничка на гърба. Изглежда като аутсайдер, какъвто си ти. Никога не съм го видяла да проси. Веднъж, в трамвая, го чух да се кара на някакви старци, че точно така, в блъсканицата, му откраднали портмонето. Стана ми жал. Друг път се стряскам, когато го видя на улицата. Представям си, че си дошъл в столицата по някаква си причина и се страхувам, че спиш в някой вход или в Борисовата градина. 
     Няма да се доближа до теб и да кажа: "Здравей". Може наистина да се окаже, че си ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...