Портрет

  Понякога го срещам този странен мъж и си представям, че си ти. Слаб, висок, на неопределена възраст - косата му е по-скоро черна (гъста е и е рошава). Има онези очила, тип лупи, които и ти имаше на снимката. Зад тях кръглите му очи изглеждат страшно, на фона на измършавялото лице и тридневната бяла брада. Торбестите му дрехи висят. Шлифер, с огромни джобове. Леко приведен. Малка раничка на гърба. Изглежда като аутсайдер, какъвто си ти. Никога не съм го видяла да проси. Веднъж, в трамвая, го чух да се кара на някакви старци, че точно така, в блъсканицата, му откраднали портмонето. Стана ми жал. Друг път се стряскам, когато го видя на улицата. Представям си, че си дошъл в столицата по някаква си причина и се страхувам, че спиш в някой вход или в Борисовата градина. 
     Няма да се доближа до теб и да кажа: "Здравей". Може наистина да се окаже, че си ти.