Посещение при Миле
Виж, Миле, аз съм безпощадно възмутен от ситуацията. Значи, казвам ти, от скоро съм в тая София и хич не съм доволен! Слушай сега какво ще ти разкажа. Една вечер, началото на септември, края на хубавото, топло лято, си хващам аз влака към Плевен. Викам си, я да върна старите времена назад и да си взема една... Не, не една, а две малки банички с една малка боза. Ех, Миле, удари ме носталгията по детството, по село... И си викам ще си взема, пък квото ще да става!
Влизам аз в жепе гарата, а тя една огромна. Ма, кво ù се чудя, тя винаги си е била такава. Още от както се помня. Вътре хора, в подлеза пред нея мирише на пикня и алкохол. Абе, идилия на разпадането. Но, Миле, да се върна към яденето. Да се върна, щото ще го изпусна. Та, взимам си аз билетчето, даже беше със запазено място, и отивам до някакво магазинче. Малко, невзрачно. Ех, Миле! Ех! Продавачката, горката, изморена, изстрадала. С едни ей таквиз сенки под очите. Машинално стреля „Вие какво ще желаете?“ и продължава със следващия. И продава, и продава. И тя семейство има да храни, Миле! Ох, както и да е...
Чакам аз, тя топли на едни хора пред мен сандвичите и междувременно вика „За вас?“. „Ми“, викам ù, „две малки банички, с една малка боза и две малки минерални води“. Тя машинално вади, Миле, вади и подава. Слага ги и мълчи. Хваща се за главата, горката, а аз ѝ подавам там четири лева, дано стигнат. Тя стои, смята. Ох, Миле, почувствах как се е скапала, Миле. Почувствах тази нейна умора, тези ù грижи. А аз ги нямам тях. Ех, приятелю, аз ги нямам и това ме радва. Връща ми тя парите, аз ги взимам и сядам на една пейка да си хапна.
Миле, да ти кажа, че баничките нямаха почти нищо общо с моето минало. Както се казваше в едно стихотворение „Ех лошо, ех лошо светът е устроен, а може по-иначе, може“. А то стихотворение ли бе, поема ли? И защо по дяволите го вметнах? Аз матурата я взех с 5 и осемнайсе, ама ме няма за толкова... Как да е, Миле... Та, това подобие на спомена от детството беше кръгло, с някакво палмово сирене и жълто тесто. Беше някакси вкусно. Вървеше с бозата. Но... НО! Миле, нямаше нищо общо с детството ми. Ех, ех, ех...
Жестоко съм възмутен. Този свят отиде в синтетиката. Този свят няма реално вече. Ех, приятелю, ех. Добре си ти. Добре си ти там, под земята. Вече шест години те няма, не страдаш. Спаси се ти, спаси се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветан Всички права запазени
