Нощта вече преваляше. Сърцето ми се свиваше с всеки изминат час, в който не го виждах до себе си. А той навярно спеше сладки сънища оттатък в хола. Бяхме се скарали и той отиде да спи там, но аз не исках, исках той да остане при мен. Исках... само че не можах да му го кажа. Гордостта ми беше по-голяма от всичко останало. Защо ми трябваше да избухвам така? Та нима той не страдаше?! Не, не и както аз преживявах всичко и не чувстваше такава болка. За пореден път цикълът ми закъсняваше, но след като направих тест за бременност, разбрах, че не съм бременна. Душата ми отново се затвори в себе си и лицето ми посърна отново! Започнах да си мисля колко съм безплодна и празна като кух орех и колко съм безполезна! Тогава се скарахме! Казах му да се върне при бившата му жена, ако иска - тя поне може да му роди дете! Това беше капака на неговото търпение и той отиде да спи в хола. Сама си бях виновна!
Очите ми тогава се разплакаха и плаках дълго, докато не пресъхнах! За пореден път умрях! И всеки п ...