Тя излезе от дървената колиба и тръгна към морето.Очите й бяха впити в безкрайността.Бавните й крачки я водеха към него,мислите й,подобни на морските вълни,препускаха иэ дълбините на съзнанието й.Изражението й бе сериозно,почти нечовишко!Гъстите й руси коси се развяваха околу самата нея...Ситните й крачки я водеха напред-към морето,към животта и смъртта,към вечността!
Днес морето не беше спокойно.Вълните се боричкаха стремглаво,опитваха се да се самопогребат,да станат част от вече отминалия пейзаж.Изведнъж тя спря и се облегна на най-близката скала.Накъде беше тръгнала?Към морето?То беше нейният най-добър приятел,но и най-жестокият й враг;то й даваше сила,подкрепяше я и я заливаше с обич.Но повярваше ли в него,отпуснеше ли се в сините му длани,то я отблъсквеше...И все пак тя го обичаше!Понякога се страхуваше от него,но не минаваше и ден без да се гмурне в неговата необятност.Понякога морето я приемаше спокойно,галеше я и я облеваше с нежност;друг път бе бурно и непредсказуемо.Но това с ...