16.07.2010 г., 11:45

Последна дръпка

779 0 0

Цигара. Последна дръпка. Поех дима жадно, толкова, че изгубих удоволствието. Така не исках да свършва, че чак ми загорча. Защото съм наивна и глупава. Иска ми се да разбера много неща. Иска ми се да разбера, че вкусът на устните ти ще си остане същият, дори когато не грабя отчаяно от него. Иска ми се да престана да вярвам, че ако решиш да си идеш, колкото и прегради да сложа на пътя ти и да се вкопча в нашето преди, ти няма да го направиш.
Впускам се. Във всяка емоция. Не се пестя. Не мисля. Само вярвам. А после съм слаба и противоречива.
Хората са тъжни същества. Понякога цял живот живеят със страха си да опитат от него и само седят отстрани безучастно, наблюдавайки как той си отива, недокоснат. Друг път, много рядко, когато се осмелят, се впускат в стихията му, но тя се оказва прекалено силна за тях и ги разпилява на безбройни, неразбиращи частици самота.
Хората никога не знаят колко точно да поискат. Понякога се лишават дори само да опитат от вкуса поради липсата на смелост. Или просто се пренасищат. Може би от наивност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...